Page 203 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 203

освен своята работна сила. Не е достатъчно те да бъдат принудени

      да се продават доброволно. В хода на капиталистическото производ-

      ство се развива една работническа класа, която по своето възпита-
      ние, традиции, навици признава изискванията на този начин на про-

      изводство като разбиращи се от само себе си природни закони. Орга-

      низацията  на  развития  капиталистически  процес  на  производст-

      во разбива  всяка  съпротива,  постоянното  произвеждане  на  относи-

      телно свръхнаселение задържа закона за търсенето и предлагането

      на труд, а значи и работната заплата, в релси, отговарящи на пот-

      ребностите  на  капитала  да  носи  принадена  стойност;  безмълвната
      принуда на икономическите  отношения  подпечатва  господството на

      капиталиста над работника. Наистина, все още се употребява извъ-

      никономическо,  непосредствено  насилие,  но  само  по  изключение.

      При обикновения ход на нещата работникът може да бъде предоста-

      вен на „природните закони на производството“, т.е. на тази негова за-

      висимост от капитала, която произлиза от самите условия на произ-

      водство, гарантирана и увековечена от тях. Другояче е при истори-
      ческия генезис на капиталистическото производство. Зараждащата се

      буржоазия се нуждае от държавна власт и я използва, за да „регули-

      ра“ работната заплата, т.е. да я стегне в граници, благоприятни за из-

      карване на принадена стойност; да удължава работния ден и да за-

      държа самия работник в „нормална” степен на зависимост. Тъкмо то-

      ва е съществен момент на тъй нареченото първоначално натрупване.



      Класата на наемните работници, възникнала през втората половина
      на XIV век, образувала тогава и през следващия век твърде малка

      част от народа, но нейната позиция била добре защитена от самос-

      тоятелното селско стопанство на село и цеховата организация в гра-

      да. В селата и градовете майстори и работници били равни в социал-

      но отношение. Подчинението на труда под капитала било само фор-

      мално,  т.е.  самият  начин  на  производство  още  нямал  капиталисти-

      чески характер. Променливият елемент на капитала значително пре-
      обладавал над постоянния му елемент. Затова търсенето на наемен




                                                           203
   198   199   200   201   202   203   204   205   206   207   208