Page 206 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

те сбирщина, която не иска да се подчини на тежките условия и не се задо-
волява с установената от закона заплата; на отделния владетел на имение

се забранява да плаща повече от таксата, която е установена от съсловния

съвет на господарите. И въпреки това условията на труд след тази война са в
редица случаи по-добри, отколкото стават 100 години по-късно; така, в 1652

г. в Силезия ратаите все още получавали два пъти в седмицата месо, а в
нашия век пак там имало окръзи, където ратаите получавали месо само 3 пъ-

ти годишно. И надницата след войната била по-висока отколкото в следва-
щите векове.“ (Г. Фрайтаг [Neue Bilder aus dem Leben des deutschen Voikes,

Лайпциг, 1862 г., стр. 34, 35])

През същинския манифактурен период капиталистическият начин на

производство бил достатъчно заякнал, за да направи законодателно-

то регулиране на работната заплата както неизпълнимо, така и из-

лишно — в случай на нужда не искали да се лишават от оръжието на

стария арсенал. Дори един закон от 8-та година от царуването на

Джордж II забранявал на шивашките калфи в Лондон и околностите
да получават повече от 2 шилинга и 7½ пенса надница, освен в слу-

чай на всеобщ траур; а 68-ят закон от 13-та година от царуването на

Джордж III прехвърлил на мировите съдии регулирането на работната

заплата за тъкачите на копринени изделия; дори през 1796 г. станало

нужда от две присъди на висшите съдилища, за да бъде решен въп-

росът, дали постановленията на мировите съдии по отношение на

работната заплата важат и за земеделеските работници; дори и в

1799 г. един парламентарен закон потвърдил, че заплатата на шот-

ландските миньори е регулирана от един статут на Елизабет и два
шотландски закона от 1661 и 1671 г. Но следният случай, нечуван в

английската Камара на общините, доказва колко много са променени

условията тогава. Там където от над 400 години постоянно са фабри-

кувани закони за максимума, който работната заплата в никой случай

не бива да надминава — в 1796 г. Уайтбред предложил да се устано-

ви със закон един минимум за заплатата на земеделските надничари.

Пит се противопоставил на това, но признал, че „положението на
бедните е жестоко”. Най-сетне в 1813 г. били отменени законите за

206