Page 205 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 205

тарифа на заплатата. Всякакви комбинации, договори, клетви и т.н., с

      които обвързвали взаимно зидари и дърводелци — били обявени за

      недействителни. Сдружаването на работниците се третира като теж-
      ко престъпление — от XIV век до 1825 г., година на отмяната на зако-

      ните против коалициите. Духът на работническия статут от 1349 г. и

      на неговите изтърсаци ясно проличава от това, че държавата наисти-

      на налага един максимум на работническата заплата, но, за бога, не

      и неин минимум.


      В XVI век, както се знае, положението на работниците силно се вло-

      шило. Паричната заплата се покачила, но не пропорционално с обез-

      ценяването на парите и със съответното покачване на стоковите це-

      ни. Така че всъщност заплатата спаднала. Въпреки това законите за

      нейното намаляване оставали в сила, както и рязането на уши и дам-

      госването на ония, „които никой не иска да вземе на работа.” С чи-

      рашкия статут на Елизабет, 3-и закон от 5-та година на нейното цару-
      ване,  мировите  съдии  били  упълномощени  да  определят  известни

      заплати и да ги видоизменят според годишните времена и стоковите

      цени. Джейкъб I разширил тази регулация на труда и върху тъкачите,

      предачите и всички възможни категории работници,*224 а Джордж II

      разширил  законите  против  работническите  коалиции  върху  всички

      манифактури.

      [*224 От един параграф на статутa от 2-та година от царуването на Джейкъб I
      се вижда, че някои производители на платове не се стеснявали като мирови

      съдии сами официално да диктуват тарифата на заплатата в своите собст-

      вени работилници. В Германия статути за задържане на работната заплата
      на  ниско  равнище  зачестяват  особено  след  Тридесетгодишната  война.  „В

      обезлюдените местности владетелите на имения чувствали много тежко лип-
      сата на слуги и работници. На всички селски жители било забранено да дават

      под наем стаи на неженени мъже и жени. Всички такива обитатели трябвало
      да бъдат посочвани на властите и хвърляни в затвора, ако не искат да станат

      слуги, дори и когато се издържат с друга работа, напр. сеят на селяните сре-

      щу  надница  или  дори  търгуват  с  пари  и  жито.  (Kaiserliche  Privilegien  und
      Sanctionen fur Schlesien, I, 125) В продължение на цял век в наредби на вла-

      детелите постоянно се срещат горчиви оплаквания от злонамерена и разхай-

                                                           205
   200   201   202   203   204   205   206   207   208   209   210