Page 208 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

английските съдии, които винаги въртят опашка в служба на господс-

тващите класи, наново да изровят престарелите закони за „конспира-

циите” и да ги приложат към работническите коалиции. Както вижда-
ме, само против волята си и под натиск на масите английският пар-

ламент се отказал от законите против стачките и трейдюнионите,

след като той сам в продължение на пет века с безсрамен егоизъм

отстоявал позицията на постоянен трейдюнион на капиталистите

против работниците.

Още в самото начало на революционната буря френската буржоазия

се осмелила наново да отнеме на работниците току-що завоюваното

право на сдружаване.qg225 С декрет от 14 юни 1791 г. тя обявила всяка

работническа коалиция за „атентат срещу свободата и декларацията

за правата на човека”, наказуем с глоба от 500 ливри и с лишаване за

една година от активни граждански права.*225 Този закон, който с

държавно-полицейска намеса вкарва конкурентната борба между ка-

пита и труд в удобни за капитала прегради, е надживял революции и

династически преврати. Дори правителството на терора го оставило

незасегнат. Едва съвсем напоследък той бе заличен от Углавния ко-

декс. Няма нищо по-характерно от претекста за този буржоазен дър-

жавен преврат. „Макар че е желателно — казва Лъошапелие, доклад-

чикът на закона — работната заплата да се покачи по-високо, откол-
кото е сега, за да може този, който я получава, да бъде извън абсо-

лютната зависимост, дължаща се на недостиг от най-необходимите

средства за живот и е почти робска зависимост” — работниците ня-

мали право да договарят своите интереси, да действат задружно и по

такъв начин да смекчават своята „абсолютна зависимост, която е

почти робство“, тъй като именно с това те накърняват „свободата на

своите бивши майстори и сегашни фабриканти“ (свобода дa държат
работниците в робство!) и тъй като коалицията против деспотизма на

бившите майстори на цехови сдружения — гледай ти! — е възстано-

вяване на отменените от френската конституция сдружения.*226

[*226 Бюше и Ру, Histoire Parlementaire, том X, стр. 195]

208