Page 207 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

регулиране на заплатата. Те станали смешна аномалия откато капи-

талистът управлявал фабриката чрез своето лично законодателство

и чрез данъка за бедните допълвал до необходимия минимум запла-
тата на селските работници. Постановленията на трудовите статути

относно договорите между господари и работници, относно срока за

денонсиране и др. подобни постановления, които допускат само

граждански иск срещу нарушили договора господари, а допускат уг-

лавно преследване на нарушилите договора работници, се намират в

пълен разцвет и сега.

Жестоките закони против коалициите паднали в 1825 г. пред застра-

шителното държане на пролетариата. Въпреки това те паднали само

отчасти. Някои хубави остатъци от старите статути изчезват едва в

1859 г. Най-сетне парламентарният закон от 29 юни 1871 г., легити-

мирайки Трейдюнионите [профсъюзите] пpeтендира да премахне

последните следи на това класово законодателство. Но един парла-
ментарен закон от същата дата един Закон за допълнение на нака-

зателното законодателство по отношение на насилие, заплашва-

не и натрапничество фактически възстановява предишното поло-

жение в нова форма. С този парламентарен фокус средствата, с кои-

то могат да доят работниците във време на стачка или локаут (стачка

на обединените фабриканти чрез едновременно затваряне на техни-

те фабрики), бяха изключени от общото право и подчинени на изклю-

чително наказателно законодателство, тълкуването на което се пре-

доставя на самите фабриканти, в качеството им на мирови съдии.
Две години преди това същата тази Камара на общините и същият

този Гладстон внасят по познатия им „честен“ начин законопроект за

отмяна на всички изключителни наказателни закони против работни-

ческата класа. Но този закон не бе допуснат по-далеч от второ четене

и цялата работа бе протакана, докато най-сетне „великата либерална

партия”, съюзена с торите, намери смелост да се обърне решително

против същия този пролетариат, който я бе докарал на власт. Като не
се задоволи с тая измяна, „великата либерална партия“ позволи на

207