Page 204 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

труд бързо нараствало при всяко натрупване на капитала, докато

притокът на наемен труд я следвал твърде бавно. Голяма част от на-

ционалния продукт, по-после преврнат във фонд „натрупване“ на ка-
питала, по онова време още влизала в консумативния фонд на ра-

ботника.
qg222

Законодателството за наемния труд по начало натъкмено за експлоа-
тация на работника, а в своето по-нататъшно развитие неизменно

враждебно към него,*222 се открива в Англия със Статут на труде-

щите се от Едуард III, от 1349 г. На този закон във Франция отговаря

ордонансът от 1350 г., издаден от името на крал Жан. Английско и
френско законодателство вървят паралелно и по съдържание са

идентични. Доколкото статутите за работниците налагат удължаване

на работния ден, аз няма пак да се спирам на тях, защото тоя въпрос

е разгледан по-рано (осма глава, 5).

Статутът на трудещите бил издаден по настоятелни оплаквания на

Камарата на общините.

«По-рано — наивно казва един тори — бедните искали толкова висока

заплата, че застрашавали индустрията и богатството.qg223 Сега заплатата е
толкова ниска, че пак застрашава индустрията и богатството, но другоя-

че и може би по-опасно от преди.»*223

Законът определя тарифа на работната заплата за града и селото, за

работата на парче и надница. Селските работници трябвало да се

пазарят за година, а градските — на „свободния пазар”. Под страх от
затвор забранявали плащането на по-висока заплата от предвидена-

та в статута, а я получава, се наказва по-строго, отколкото този, който

я плаща. Така и по силата на членове 18 и 19 от чирашкия статут на

Елизабет онзи, който плаща по-висока заплата, се наказва с 10 дне-

вен тъмничен затвор, а който я получава — с триседмичен. Един ста-

тут от 1360 г. усилил наказанията и дори упълномощил господаря да

употребява физическа принуда, за да наложи на работника законната

204