Page 212 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 212

ло, но в него се е вселила нова социална душа. Той сега образува

      част от постоянния капитал на господаря на манифактурата. Докато

      по-рано е бил поделен между безбройна маса от дребни производи-
      тели, които го обработвали сaми и го прели на малки части със свое-

      то семейство, сега той е концентриран в ръцете на един капиталист,

      който кара други да предaт и тъкат за него. qg0Z2Изразходваният за пре-

      денето  на  лена  допълнителен  труд  по-рано  се  е  реализирал  във

      форма на  допълнителни  доходи  на  безброй  селски  семейства  или

      пък, през времето на Фридрих II, в данъци.**0Z2 Сега той се реа-

      лизира в печалбата на малцина капиталисти. Чекръците и тъкачните

      станове, по-рано разхвърлени по селата, сега са съсредоточени в ня-

      колко големи работни казарми, също както и работниците, както и су-

      ровият материал. И от средства за независимо съществуване на пре-

      дачи и тъкачиqg232 — чекръци, станове и суровини отсега нататък стават

      средства за командване*232 на тези предачи и тъкачи, изсмуквайки

      от тях незаплатен труд. По външния вид на едрите мануфактури, как-

      то и на едрите арендни ферми, не се познава, че те са съставени от

      множество дребни работилнички и че са образувани чрез експропри-

      ация на  множество  дребни  независими  производители.  Но  това  не

      може да заблуди безпристрастния наблюдател. По времето на Мира-
      бо, лъва на революцията, едрите манифактури все още се наричали

      съединени работилници, както говорим и за съединени ниви.



            «Ние виждаме само онези едри манифактури — казва Мирабо, — в които
            работят стотици хора под команда на един директор и които обикновено

            се наричат съединени мануфактури. A едва удостояваме с поглед оне-

            зи, в които много голям брой работници работят разпокъсано и всеки за
            своя собствена сметка. Изоставяме ги съвсем на заден план. Това е мно-

            го голяма грешка, защото само те образуват действително важна част от
            народното  богатство…  Съединената  фабрика чудесно  обогатява  един

            или двама фабриканти, но работниците са само по-добре или по-лошо

            платени надничари и никак не вземат дял от благосъстоянието на фаб-
            риканта.  В  отделената  фабрика,  напротив,  никой  не  става  богат,  но

            много работници са в благосъстояние. Броят на трудолюбивите и спес-


                                                           212
   207   208   209   210   211   212   213   214   215   216   217