Page 210 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 210
се обогатяват чрез своя собствен труд, положението на арендатора и
сферата на неговото производство остават еднакво незначителни.
Революцията в земеделието през последната третина на XV век, коя-
то продължава и през целия XVI (с изключение на неговите последни
десетилетия), го обогатява също тъй бързо, както разорява селското
население.*227 Узурпирането на общинските мери и т.н. му дава
възможност силно да умножи добитъка си почти без разноски, а до-
битъкът му дава по-изобилен тор за обработване на земята.
[*227 „Арендатори, — казва Харисън в своята „Description of England”, — на
които по-рано е било тежко да плащат по 4 ф.ст. рента, сега плащат по 40,
50, 100 ф.ст. и намират, че са сключили лоша сделка, ако след изтичане на
арендния контракт не са турили настрана рента за 6—7 години.”]
В XVI век към това се прибавя още един решаващо-важен момент.
Арендните договори по онова време били дългосрочни, често за 99
години. Постоянното спадане на стойността на благородните метали,
а значи и на парите, донесло на арендаторите златни плодове. Неза-
висимо от всички разгледани по-рано обстоятелства това намалило
работната заплата. Част от нея преминала към арендната печалба.
Постоянното покачване на цените на жито, вълна, месо, накъсо — на
всички земеделски продукти,qg228 набъбвало паричния капитал на арен-
датора без негово участие, докато поземлената рента, която той
трябвало да плаща, била уговорена по остарялата стойност на пари-
те.*228 Така че той забогатявал едновременно за сметка на своите
наемни работници и за сметка на своя лендлорд.qg229 Така че не е чудно,
че в края на XVI век Aнглия вече имала една класа от „капиталисти-
арендатори“ доста богати за тогавашните условия.*229
jxq23
(горе)
5. Обратното влияние на аграрната революция върху индустрия-
та. Изграждане на вътрешния пазар за промишления капитал
Както видяхме, извършващата се на тласъци и постоянно възобновя-
ваща се експроприация и прогонване на селското население е доста-
210
