Page 209 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

jxq22

(горе)
4. Генезис на арендатора капиталист

След като разгледахме насилственото създаване на поставени вън

от закона пролетарии, кървавата дисциплина, която ги превръща в

наемни работници, мръсната високодържавна игра, която заедно със
степента на експлоатацията на труда по полицейски път повишава

натрупването на капитала — пита се откъде първоначално възникват

капиталистите? Защото експроприацията на селското население

нeпосредствено създава само едри земепритежатели. Колкото се от-

нася до генезиса на арендатора, ние, така да се каже, можем да го

напипаме с ръка, защото това е бавен процес, който се протътря през

много векове. Самите крепостни, а покрай тях и свободни дребни зе-
мепритежатели, се намирали в твърде различни отношения на вла-

дение и затова били еманципирани при твърде различни икономичес-

ки условия.

В Англия първата форма на арендатор е самият крепостен управи-

тел на имение. Неговото положение е подобно на положението на

староримския управител на вила, но в по-ограничена сфера на дей-

ност. През втората половина на XIV век го замества арендатор, кого-
то лендлордът снабдява със семена, добитък и земеделски сечива.

Неговото положение не е много по-различно от това на селянина. Той

само експлоатира повече наемен труд. Скоро той става metayer, по-

луарендатор. Той дава една част от капитала, необходим за земеде-

лие, а лендлордът — другата. Двамата поделят помежду си целия

продукт в договорно-определена пропорция. Тази форма в Англия

изчезва бързо, за да отстъпи място на същинския арендатор, който
натрупва свой собствен капитал, като употребява наемни работници

и плаща на лендлорда като поземлена рента част от принадения па-

родукт — в пари или в натура.

През оня период на XV век, когато независимият селянин и ратаят,

който покрай платената служба има и собствено стопанство, все още

209