Page 211 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

вяла на градската индустрия все нови и нови маси пролетарии, на-

пълно стоящи извън цеховите отношения — мъдро обстоятелство,

което кара стария А. Aндерсън (не смесвайте с Джеймс Aндерсън) в
неговата История на търговията да вярва, че тук има пряка намеса на

провидението. Ние трябва да се спрем още малко на този елемент на

първоначалното натрупване. На оредяването на независимото селс-

ко население, което имало собствено стопанство, qg230отговаряло не само

сгъстяването на индустриалния пролетариат — както Жофроа Сент-

Илер обяснява сгъстяването на световната материя на едно място с

нейното разредяване на друго място.*230 Въпреки намаления брой

обработващи земята давала също толкова продукти, колкото и преди,

а и повече, защото революцията в отношенията на поземле-

на собственост е била придружавана от подобрени методи на обра-

ботване, от по-голяма кооперация,qg231 от концентрация на средствата за

производство и т.н. и защото не само че селските работници били

впрегнати по-интензивно,*231 но и защото все повече и повече се

стопявало производственото поле, което те обработвали за себе си.

Така че заедно с освобождаване на част от селското население се

освобождавали и неговите предишни хранителни продукти. Те сега се

превръщат в материален елемент на променливия капитал. Изхвър-
леният селянин сега трябва да изкупи тяхната стойност от своя нов

господар, от индустриалния капиталист, под форма на работна зап-

лата. Същото като с хранителните продукти станало и с местния зе-

меделски суров материал на индустрията. Той се превърнал в еле-

мент на постоянния капитал.
qg0Z1
Да напомним например, че част от вестфалските селяни, които във

времето на Фридрих II прели само лен, макар и не коприна*0Z1 —

били насилствено експроприирани и изпъдени от земята, а другата

останала част били превърнати в надничари на едрите арендатори. В
същото време се издигат големи ленопредачни и ленотъкачни фаб-

рики, където „освободените“ работят вече на заплата. Ленът и сега

изглежда точно както преди: нито едно влакно в него не се е измени-

211