Page 220 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

обявил кръвожадните кучета и скалпирането за „средства, които бог и

природата дали в неговата ръка”.

Колониалната система подсилвала като в парник узряването на тър-

говията и мореплаването. „Дружествата Монополия” (Лутер) били

мощни лостове за концентрация на капитала. Колонията осигурявала

за избуяващите манифактури пазар и чрез монопола на този пазар —

ускорявал натрупването. Съкровището, плячкосано вън от Европа

направо с грабеж, поробване и разбойничество, се стичало в метро-
полията и там се превръщало в капитал. Холандия, която първа на-

пълно развила колониалната система, в 1648 г. вече се намирала във

фокуса на своето търговско могъщество. Тя имала

«почти изключително господство в западно-индийската търговия и в съ-
общенията между европейския югозапад и североизток. Нейното рибо-

ловство, флот, мануфактури надминавали тези на всяка друга страна.
Капиталите на републиката били може би по-значителни от тези на ця-

лата останала Европа.»***

[*** Гюлих, "Историческо описание на търговията, промишлеността и зе-
меделието в най-важните търговски държави на нашето време."

Geschichtliche Darstellung etc., Йена, 1830 г., том I, стр. 371.]

Гюлих забравя да добави: холандските народни маси още през 1648

г. вече били поизхабени от труд, по-обеднели и по-брутално потисна-

ти отколкото тези на цяла останала Европа.

В днешно време индустриалната хегемония води със себе си и тър-
говска хегемония. Напротив, през същинския мануфактурен период

търговската хегемония давала индустриално предимство. Оттук и

преобладаващата роля, кояго е играла тогава колониалната система.

Тя е била „чуждият бог”, който застанал на олтара наред със старите

идоли на Европа и един прекрасен ден ги сгромолясал с един замах.

Тя провъзгласила забогатяването за крайна и единствена цел на чо-

вечеството.

Системата на обществения кредит, т.е. на държавните дългове, чии-

220