Page 221 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

то зародиши откриваме още в средните векове в Генуа и Венеция,

завладяла през манифактурния период цяла Европа. Колониалната

система със своята морска търговия и със своите търговски войни ѝ
послужила като парник. Затова тя най-напред се затвърдила в Хо-

ландия. Държавният дълг, т.е. отчуждаването на държавата — била

тя деспотична, конституционна или републиканска, — слага своя от-

печатък върху капиталистическата ера. Единствената част от така

нареченото национално богатство,qg243a която действително влиза в об-

щото владение на модерните народи, е — техният държавен

дълг.*243a Поради това напълно последователна е модерната

доктрина, че един народ става толкова по-богат, колкото повече за-

тъва в дългове. Общественият кредит става верую на капитала. И от

появата на държавния дълг — на мястото на прегрешението спрямо

светия дух (а за това прегрешение прошка няма) застава изневярата

към държавния дълг.

Общественият дълг става един от най-енергичните лостове на пър-

воначалното натрупване. Като с магическа пръчка той надарява неп-

роизводствените пари с производитела сила и по този начин ги прев-

ръща в капитал, без да има нужда за тази цел те да се излагат на

опасности и затруднения, които са неразделно свързани с влагането

на пари в индустрия и дори в лихварство. Държавните кредитори
всъщност не дават нищо, защото дадената в заем сума се превръща

в лесно прехвърлими обществени облигации, които продължават да

функционират в техни ръце — точно както ако бяха също такава сума

пари в брой. Но и независимо от създадената по тоя начин класа от

празноскитащи рентиери и от импровизираното богатство на финан-

систите, играещи роля на посредници между правителство и нация,

както и независимо от богатството на закупвачите на данъци, търгов-
ците, частните фабриканти, които прибират хубав дял от всеки заем

като капитал, който им е паднал от небето — държавният дълг високо

развил акционерните дружества, търговията с всевъзможни ценни

книжа, ажиотажа, с една дума: борсовата игра и модерната банкок-

221