Page 222 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

рация.

Нагиздените с национални титли големи банки още от самото си

раждане били само дружества на частни спекуланти, които идвали в

помощ на правителствата и благодарение на получените привилегии

били в състояние да им авансират пари. Поради това за натрупване-

то на държавния дълг няма по-безпогрешно мерило от постепенното

покачване на акциите на тези банки, пълното разгръщане на които

датира от основаването на Английската банка (1694 г.). Тя започнала
с това, че заемала на правителството пари под 8% лихва; същевре-

менно парламентът я упълномощил да сече пари от същия този ка-

питал, като още веднаж го заемала на публиката във форма на банк-

ноти. С тях тя имала право да сконтира полици, да дава заеми срещу

стоки и да купува благородни метали. Не минало много време и тези

фабрикувани от самата нея кредитни пари станали монетата, с която

Английската банка давала заеми на държавата и плащала за сметка
на държавата лихви на обществения дълг. Не стига, че тя давала с

едната ръка, за да взема с другата много повече: но даже когато по-

лучавала, тя си оставала вечен кредитор на нацията до последната

дадена стотинка. Малко по малко тя станала неизбежен резервоар на

метални съкровища на страната и гравитационният център на целия

търговски кредит. По същото време, когато в Англия престанали да

изгарят вещици, там почнали да бесят фалшификатори на банкноти.

Какъв ефект е произвело на съвременниците тази ненадейна появяа

на това котило от банкократи, финансисти, рентиери, посредници,
спекуланти, борсови вълци — това ни доказват съчиненията от това

време, напр. съчиненията на Болингброк.*243б

[*243б „Aко днес татарите биха нахлули в Европа, щеше да бъде мъчно да

им се обясни какво нещо е нашият финансист.“ Монтескьо, Esprit des lois,
том IV, стр. 33, изд. Лондон, 1767 г.]

Заедно с държавните дългове възникнала една интернационална
кредитна система, която често крие един от източниците на първона-

чалното натрупване у един или друг народ. Така, гнусотиите на вене-

222