Page 223 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 223

цианската система за грабеж образуват прикрита основа на капита-

      листическото богатство на Холандия, на която западащата Венеция

      давала в заем големи парични суми. Същото е между Холандия и Ан-
      глия. Още в началото на ХVІІІ век мануфактурите на Холандия вече

      били далеч задминати и тя престанала да бъде господстваща тър-

      говска и индустриална нация. Затова между 1701 г. и 1776 г. една от

      нейните главни сделки става даването на грамадни капитали в заем,

      особено на нейния мощен конкурент Англия. Нещо подобно става се-

      га между Англия и Съединените щати. Не един капитал, който днес

      се появява в Съединените щати без акт за раждане, е едва вчера ка-
      питализирана в Англия детска кръв.



      Тъй  като  държавният  дълг  се  опира на държавните  приходи, които

      трябва да покриват годишните лихви и други платежи, модерната да-

      нъчна система станала исторически необходимо допълнение на сис-

      темата на националните заеми. Те дават възможност на правителст-
      вото  да  покрива  извънредни разноски,  но  това  да  не  бъде  веднага

      усетено от данъкоплатците — ала впоследствие те все пак изискват

      покачване  на данъците.  От  друга  страна  покачването на  данъците,

      причинено от натрупване на последователно сключени дългове, при-

      нуждава правителството при нови извънредни разходи постоянно да

      сключва нови заеми. Модерната фискална система, чиято основна ос

      са данъците върху предметите от първа необходимост (значи — тях-

      ното поскъпване), по този начин носи в самата себе си зародиш на

      автоматична  прогресия.  Извънмерното  данъчно  облагане  не  е  слу-
      чайно явление, а по-скоро принцип. Затова в Холандия, където тази

      система е най-напред въведена, големият патриот Де Вит я възхва-

      лил в своите Максими като най-добрата система, за да стане наем-

      ният работник покорен, скромен, трудолюбив и… претоварен с рабо-

      та. Но тук нас ни занимава не толкова разрушителното влияние, кое-

      то тази система оказва върху положението на наемния работник, кол-

      кото зависещата от нея насилствена експроприация на селянина, за-
      наятчията, накъсо — на всички съставни части на дребнобуржоазната




                                                           223
   218   219   220   221   222   223   224   225   226   227   228