Page 225 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 225
од на едрата индустрия. Раждането на последната празнуват с гра-
мадно иродско похищение на деца. Както кралският флот, така и
фабриките попълват своя набор чрез натиск. Колкото и безучастен да
е сър Ф. М. Идън към ужасите при експроприирането на земята на
селското население от последната третина на XV век до негово вре-
ме, края на ХVIII век, колкото и самодоволно да хвали той този про-
цес, „необходим”, за да се установи капиталистическо земеделие и
„правилно съотношение между ниви и пасища” — той все пак не про-
явява същото икономическо разбиране за необходимостта от похи-
щение и заробване на деца, за да може мануфактурното производст-
во да бъде превърнато във фабрично, и за установяване на правил-
ното съотношение между капитал и работна сила. Той казва:
«Може би си струва публиката да се замисли над това дали такава ма-
нифактура, която е принудена — за да може успешно да функционира —
да обира от работническите домове и котеджи бедни деца, които, сменя-
ни на групи, се пребиват от работа през по-голямата част от нощта и са
лишавани от почивка; такава манифактура, която освен това така наб-
лъсква купища хора от двата пола и от разни възрасти, с различни нак-
лонности,qg245 че заразата на примера неизбежно води към разпуснатост и
разврат — дали такава мануфактура може да увеличи сумата на нацио-
налното и индивидуално щастие?”*245 „В Дербишайр, Нотингeмшайр и
особено в Ленкшайр — казва Фийлдън — наскоро изнамерени машини
били въведени в ония големи фабрики, разположени край такива реки,
които могат да движат водно колело. Изведнаж в тези места, отдалечени
от градовете, се появила нужда от хиляди работни ръце; и особено Лен-
кшайр, дотогава сравнително рядко населен, сега имал нужда преди
всичко от население. Най-напред били подложени на реквизиция малки-
те пъргави пръстчета. Изведнаж възникнал навикът да се доставят чира-
ци (!) от различни енорийски Трудови домове в Лондон, Бирмингам и дру-
гаде. По такъв начин много, много хиляди от тези мънички, безпомощни
създания от 7 до 13 или 14 години били експедирани на север. За госпо-
даря (т.е. крадеца на деца) станало навик да облича и храни своите чи-
раци и да ги подслонява в един „чирашки дом” близо до фабриката. За
надзираване на техния труд поставили надзиратели. Тези душевадници
225