Page 225 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 225

од на едрата индустрия. Раждането на последната празнуват с гра-

      мадно  иродско  похищение  на  деца.  Както  кралският флот,  така  и

      фабриките попълват своя набор чрез натиск. Колкото и безучастен да
      е сър Ф. М. Идън към ужасите при експроприирането на земята на

      селското население от последната третина на XV век до негово вре-

      ме, края на ХVIII век, колкото и самодоволно да хвали той този про-

      цес,  „необходим”,  за  да  се  установи  капиталистическо земеделие  и

      „правилно съотношение между ниви и пасища” — той все пак не про-

      явява  същото икономическо разбиране  за необходимостта  от  похи-

      щение и заробване на деца, за да може мануфактурното производст-
      во да бъде превърнато във фабрично, и за установяване на правил-

      ното съотношение между капитал и работна сила. Той казва:



            «Може би си струва публиката да се замисли над това дали такава ма-
            нифактура, която е принудена — за да може успешно да функционира —

            да обира от работническите домове и котеджи бедни деца, които, сменя-

            ни на групи, се пребиват от работа през по-голямата част от нощта и са
            лишавани от почивка; такава манифактура, която освен това така наб-

            лъсква купища хора от двата пола и от разни възрасти, с различни нак-
            лонности,qg245 че заразата на примера неизбежно води към разпуснатост и

            разврат — дали такава мануфактура може да увеличи сумата на нацио-

            налното и индивидуално щастие?”*245 „В Дербишайр, Нотингeмшайр и

            особено в Ленкшайр — казва Фийлдън — наскоро изнамерени машини
            били въведени в ония големи фабрики, разположени край такива реки,

            които могат да движат водно колело. Изведнаж в тези места, отдалечени

            от градовете, се появила нужда от хиляди работни ръце; и особено Лен-
            кшайр,  дотогава  сравнително  рядко  населен,  сега  имал  нужда  преди

            всичко от население. Най-напред били подложени на реквизиция малки-
            те пъргави пръстчета. Изведнаж възникнал навикът да се доставят чира-

            ци (!) от различни енорийски Трудови домове в Лондон, Бирмингам и дру-
            гаде. По такъв начин много, много хиляди от тези мънички, безпомощни

            създания от 7 до 13 или 14 години били експедирани на север. За госпо-

            даря (т.е. крадеца на деца) станало навик да облича и храни своите чи-
            раци и да ги подслонява в един „чирашки дом” близо до фабриката. За

            надзираване на техния труд поставили надзиратели. Тези душевадници



                                                           225
   220   221   222   223   224   225   226   227   228   229   230