Page 89 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

симптом на различните фази на индустрията — в тяхна причина. Съ-

що както небесните тела, веднъж тласнати в движение, постоянно го

повтарят — същото става и с общественото производство — когато
бъде хвърлено в движението на сменящи се разширяване и свиване.

Последиците стават причини и различните фази на целия процес,

който постоянно възпроизвежда своите собствени условия, стават

периодични.*79a Щом това стана факт, дори и политическата иконо-

мия започна да разбира „производството“ на на излишното население

от гледна точка на средната потребност от самонарастване на капи-

тала — като жизнено условие на модерната индустрия.
[*79a Във френското издание (Париж, 1873 г.) Маркс е включил на това място

(стр. 280) следния пасаж: „Но едва от времето, когато механичната индустрия

добила такива дълбоки корени, че могла да упражнява преобладаващо влия-
ние върху цялото национално производство; когато въз основа на нея външ-

ната търговия започнала да надминава вътрешната търговия; когато светов-
ният пазар последователно анексирал обширни области в Америка, в Азия и

Aвстралия; когато най-сетне станали достатъчно многобройни навлезлите в
такова развитие индустриални нации, едва тогава датират ония постоянно

повтарящи се цикли, чиито последователни фази обхващат цели години и

които винаги се свеждат в една обща криза, която е край на един цикъл и из-
ходна точка на нов цикъл. Досега периодичната продължителност на такива

цикли е десет или единадесет години, но няма никакви основания да смятаме
това число за константно. Напротив, от законите на капиталистическото про-

изводство, както току-що ги развихме, трябва да заключим, че това число е

променливо и че периодът на циклите постепенно ще се скъсява.“ — Моск.
ред.]

«Да приемем — казва X. Меривейл, по-рано професор по политическа
икономия в Оксфорд, после чиновник в английското министерство на ко-

лониите, — че във време на криза нацията напрегне всички сили, за да
се избави чрез емиграция от няколко стотин хиляди бедни. Какви щяха

да бъдат последиците? Че при първото възвръщане на търсенето на
труд щеше да се окаже недостиг. Колкото и бързо да става възпроизвод-

ството на хора, все пак винаги е необходим период от едно поколение, за

да се заместят възрастните. Но печалбите на нашите фабриканти зави-
сят главно от властта им да се възползват от благоприятния момент на

89