Page 90 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

оживено търсене и по този начин да се обезщетят за през периода на
застой. Тази власт им е осигурена чрез командване на машините и на

ръчния труд. Те трябва да заварят разполагаеми работни ръце; те тряб-

ва да бъдат в състояние при нужда да напрягат или отхлабват актив-
ността на своите операции в зависимост от състоянието на пазара; ина-

че те просто няма да могат да запазят в надпреварата на конкуренцията
онова надмощие,qg80 на което е основано богатството на нашата стра-

на.»*80

Дори Малтус вижда в излишното население — което той по своя ог-

раничен маниер обяснява с абсолютно свръхнарастване на трудово-
то население, а не с неговия относителен превес — една неибежност

на модерната индустрия. Той казва:

«Когато благоразумните навици по отношение на брака бъдат доведени
до известна висота сред работническата класа на една страна, която за-

виси главно от манифактура и търговия, те биха били вредни за нея…

Като имаме предвид природата на хората, и при особено търсене не мо-
же да бъде доставен на пазара един прираст на работници преди изти-

чане на 16 или 18 години и превръщането на доходите в капитал чрез

спестяване може да се разпространи много по-бързо; qg81 страната винаги е
изложена на това нейният фонд „работна заплата“ да расте по-бързе от

населението.»*81

След като по този начин обявява постоянното „производство“ на от-
носително свръхнаселение от работници за неизбежност на капита-

листическото натрупване, политическата икономия, също като стара

мома, влага в устата на своя „свещен идеал” (капиталиста) следните

думи, отправени към работниците, които надминават нужния брой и

са изхвърлени на улицата от създадения от самите тях добавъчен

капитал:

«Ние, фабрикантите, правим за вас каквото можем, като умножаваме оня

капитал, благодарение на който вие трябва да съществувате; а вие
трябва да вършите останалото, като нагаждате своя брой към средства-

та за съществуване.»*82

90