Page 91 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

[*82 Харриет Мартинo, The Manchester Strike, 1842 г., стр. 101]

За капиталистическото производство съвсем не е достатъчно онова

количество разполагаема работна сила, което му доставя естестве-

ният прираст на населението. За да може да ce прояви свободно, то

се нуждае от индустриална резервна армия, независима от природна

граница на естествения прираст.

Дотук предпоставихме, че на покачването или спадането на промен-

ливия капитал съответно отговаря и броя на заетите работници.

Но при неизменен или дори по-малък брой работници, командвани от

променливия капитал, този капитал нараства, ако индивидуалният
работник доставя повече труд, и неговата работна заплата поради

това нараства, макар че цената на труда остава неизменна или дори

спада, само че по-бавно отколкото се покачва масата труд. Прирас-

тът на променливия капитал става тогава индекс за повече труд, но

не за повече заети работници. Всеки капиталист има абсолютен ин-

терес да изстисква определено количество труд от по-малък брой ра-

ботници вместо от по-голям, макар повечето работници да са еднак-

во евтини или дори по-евтини. В последния случай вложеният посто-
янен капитал расте пропорционално с масата на поставения в дви-

жение труд, а в първия случай — много по-бавно. Колкото по-голям е

мащабът на производството, толкова по-решаващ е този мотив. Не-

говото значение расте с натрупването на капитала.

Видяхме, че развитието на капиталистическия начин на производство
и на производителната сила на труда — едновременно причина и

последица на натрупването — дават на капиталиста възможност при

същото вложение на променлив капитал да поставя в движение по-

вече труд чрез по-голяма екстензивна или интензивна експлоатация

на индивидуалните работни сили. Видяхме и че той със същата капи-

талова стойност купува повече работни сили, като прогресивно за-

мества по-сръчните работници с по-несръчни, зрелите с незрели,

91