Page 95 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 95

щото движение на работната заплата или отношението между работ-

      ническата класа, т.е. целокупната работна сила — и целокупния об-

      ществен  капитал,  със  законите,  които  разпределят  работническото
      население  между  сферите  на  производство.  Ако  напр.  поради  бла-

      гоприятна конюнктура натрупването в дадена отрасъл на производс-

      тво е особено оживено, ако печалбата в нея е по-голяма от средната

      печалба, то добавъчният капитал се устремява към тоя отрасъл  —

      там естествено се покачва търсенето на труд и работната заплата.

      По-високата  работна  заплата  привлича  по-голяма  част  от  работни-

      ческото население в облагодетелствания отрасъл, докато той се на-
      сити с работна сила и работната заплата след време пак спадне до

      своето предишно средно равнище, че и под него, ако напливът е бил

      твърде голям. Тогава не само спира заселването на работници в тоя

      отрасъл,  но  дори  вместо  заселване  идва  изселване.  Тук  полит-

      икономистът си въобразява, че вижда „къде и как“ абсолютното уве-

      личение на работниците предизвиква увеличение на заплатите, а на-

      маляването на заплатите предизвиква абсолютно увеличение на ра-
      ботниците. Но той всъщност вижда само местни (отделни) колебаниа

      на трудовия пазар в отделна сфера на производство, вижда само от-

      делни явления на разпределяне на работническо население в отдел-

      ни  сфери  за  влагане  на  капитал,  в  зависимост  от  негови  отделни

      променливи  потребности.  (Т.е.  заради  отделните  дървета,  полит-

      икономистът не вижда гората. бг.ред.)


      Индустриалната  резервна  армия  в  периоди на  застой  и  на  средно

      оживяване упражнява натиск върху активната работническа армия, а

      в период на свръхпроизводство и трескава дейност обуздава нейните

      претенции. Така че относителната свръхнаселеност е оня фон, върху

      който  се  движи  законът  за  търсенето  и  предлагането  на  труда.  Тя

      стяга полето на действие на тоя закон в предели, които абсолютно
      отговарят на експлоататорската алчност и властолюбие на капитала.

      Тук ще се върнем към един от подвизите на икономическата апологе-

      тика.  При  въвеждане  на  нова  или  разширяване  на  стара машинна




                                                           95
   90   91   92   93   94   95   96   97   98   99   100