Page 96 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

техника, част от променливия капитал се превръща в постоянен.

Икономическият апологет тълкува тая операция, която „впряга” капи-

тал и с това „изхвърля на свобода“ работници. Тъкмо наопаки, тя ос-
вобождава капитал за работника.

Едва сега можем напълно да отдадем заслуженото на безсрамието

на апологета. Изхвърлят се на „свобода“ не само непосредствено из-

тикани от машината работници, но и екипът, който ги замества, и оня

допълнителен контингент, който редовно се поглъща при обичайното
разширяване на предприятието върху неговата стара основа. Сега те

всички са „изхвърлени на свобода“ и всеки нов капитал, който има

охота да функционира, може да разполага с тях. Дали той привлича

тях или други, ефектът върху общото търсене на труда ще бъде нула,

докато тоя нов капитал е достатъчен само да освободи пазара от

тъкмо толкова работници, колкото са хвърлили в него машините. Ако

капиталът наеме по-малък брой, количеството на онези, които над-
минават нужния брой, нараства; ако наеме по-голям брой, общото

търсене на труд нараства само с превеса на заетите над „изхвърле-

ните на свобода”.

Подемът, който търсещите приложение добавъчни капитали предиз-

викват всеобщо търсене на труд, се неутрализира от броя работници,

които машината изхвърля на улицата. Следователно механизмът на

капиталистическото производство се грижи за това абсолютният при-
раст на капитали да не бъде придружаван от съответно покачване на

общото търсене на труд. И това апологетът нарича компенсация за

мизерията, страданията и възможната гибел на работници, изтласка-

ни през преходния период, който ги натирва в индустриалната резер-

вна армия!

Търсенето на труд не е идентично с нарастването на капитала; пред-

лагането на труд не е идентично с растежа на работническата класа;

затова не може да се приеме, че си взаимодействат две независими

една от друга сили. Заровете са подправени. Капиталът действа ед-

96