Page 97 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

новременно в двете посоки. Ако неговото натрупване, в едната посо-

ка, увеличава търсенето на труд, тя, в другата посока, с „изхвърляне-

то на свобода” на работници увеличава и техния приток; докато ед-
новременно натискът на незаети работници принуждава заетите да

влагат повече труд, значи прави предлагането на труд независимо от

притока на работници.

Движението на закона „търсене-предлагане“ на труд върху тая база

довежда деспотизма на капитала до неговата връхна точка. Затова,
щом работниците проникнат в „тайната на сътворението“: че колкото

повече работят, колкото повече произвеждат чуждо богатство, колко-

то повече расте производителната сила на техния труд, толкова по-

несигурно става дори тяхното предназначение — нарастване на ка-

питала; щом открият, че степента на интензивност на конкуренцията

между самите тях изцяло зависи от натиска на относителната свръх-

населеност; щом се постараят да организират чрез трейдюниони и
пр. планомерно съдействие между заети и незаети работници, за да

пречупят или да отслабят гибелните за тяхната класа последици от

този природен закон на капиталистическото производство — капита-

лът и неговият сикофант (идеолог), икономистът, надават вой, че се

нарушавал „вечният” и „свещен” „закон“ на търсенето и предлагането.

Защото всяка сплотеност между заети и незаети работници наруша-

вала „чистата” проява на този закон. Но от друга страна, когато —

както например в колониите — неблагоприятни обстоятелства пречат

на образуването на индустриална резервна армия, а заедно с нея на
абсолютната зависимост на работническата класа от капиталисти-

ческата класа, капиталът, редом с неговият банален Санчо Панса, се

бунтуват срещу „свещения” „закон“ за търсенето и предлагането и се

стараят да го подпомогнат чрез насилствени средства.

97