Page 99 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 99
ременно с това ги надминава, е противоречие на самото движение на
капитала. Той има нужда от по-големи маси работници в по-ранна
възраст и от по-малка маса възмъжали. Това противоречие не е по-
крещящо от другото, че се оплакват от недостиг на работни ръце в
същото време,qg85 когато много хиляди работници са на улицата, защото
разделението на труда ги е приковало към определен отрасъл.*85
При това капиталът тъй бързо консумира работната сила, че работ-
никът на средна възраст е вече повече или по-малко изхабен. Той
попада в редовете на надминаващите нужния брой или бива изтикван
от по-високо на по-ниско стъпало. Тъкмо между работниците на едра-
та индустрия ние се натъкваме на най-краткотраен живот.
«Д-р Лий, завеждащ здравното дело в Манчестър, е установил, че сред-
ната продължителност на живота на заможната класа в този град е 38, а
за работническата класа само 17 години. В Ливърпул тя е 35 години за
първата класа и 15 за втората. От това следва, че привилегированата
класа има право на повече от двойно по-дълъг живот (имат договор за
наемане на живот)qg85a отколкото нейните по-малко облагодетелствани съг-
раждани.»*85а
При тези условия абсолютният растеж на тая категория от пролета-
риата изисква такава форма, която да увеличава неговия брой, макар
че елементите му се изхабяват много бързо. Това значи — бърза
смяна на работническите поколения. (Тоя закон не важи за останали-
те класи.) Тази обществена потребност се задоволява чрез ранни
бракове — неизбежна последица от условията, в които живеят ра-
ботниците от едрата индустрия — и чрез оная премия, която експлоа-
тацията на работническите деца дава за тяхното произвеждане.
Щом капиталистическото производство завладее земеделието — или
в степента, в която се извършва това завладяване — търсенето на
земеделско работническо население намалява абсолютно, паралел-
но с натрупването на функциониращия тук капитал, като при това от-
блъскването на това население се допълва, както в неземеделската
99
