Page 199 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

50 шилинга, 3 шил. и 6 пенса на квартер (Th. Corbet: „ An Inquiry into the
Causes and Modes of the Wealth of individuals etc.“ London 1841 [стр. 140]). По

сведения на ливърпулските търговци, дадени пред железопътна комисия,

(чистите) непроизводствени разходи по съхранение на зърнени храни са със-
тавяли през 1865 г. 2 пенса на квартер, или 9—10 пенса на тон месечно

(„Royal Commission on Railways“, 1867, Evidence, стр. 19, № 331.)]
@15

[*15) Book II, Introduction.]
@16

[*16) А. Смит си въобразява, че образуването на запас произтича само от

превръщането на продукта в стока и на потребителния запас в стоков запас.
А в действителност тази промяна на формата предизвиква страшни кризи в

стопанството на производителите през време на прехода от производство за

собствено потребление към стоково производство. В Индия се е запазил
например до последно „обичаят да се складират в хамбари големи количест-

ва зърнени храни, за които в години на изобилна реколта може малко да се
получи“ (Return, Bengal and Orissa Famine. H. of C, 1867. 1, стр. 230, Ns 74).

Внезапно усилилото се вследствие на американската гражданска война тър-
сене на памук, юта и пр. предизвика в много части на Индия силно намалява-

не на обработването на ориз, повишаване цената на ориза и продажба на

старите запаси ориз от производителите. Към това в 1864—1866 г. се приба-
ви безпримерен износ на ориз в Австралия, Мадагаскар и пр. Оттук острият

характер на глада през 1866 г,, който само в окръг Орисса отнесе 1 милион

души (1 с. 174, 175, 213, 214 и III ; „Papers relating to the Famine in Behar", стр.
32, 33, където между причините на глада се отбелязва „изчерпването на ста-

рите запаси“) {От ръкопис II}.]
@17

[*17) Щорх го нарича circulation factice (en) (circulation postiche. de) (мнимо

обръщение).]
@18

[*18) Рикардо цитира Сей, който вижда благослов на търговията в това, че

тя оскъпява продуктите или повишава тяхната стойност чрез транспортните
разходи. „Търговията — казва Сей — ни дава възможност да получаваме ед-

на стока в мястото, където тя се добива, и да я доставяме там, където тя ще
бъде консумирана; поради това тя ни дава възможност да увеличим стой-

ността на стоката с цялата разлика между нейната цена в едното място и це-

ната ѝ в другото. Рикардо бележи по този повод: „Вярно, но по какъв начин
се присъединява тази добавъчка стойност? Чрез прибавяне към производст-

199