Page 197 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

[*3) „И така, вследствие на концентрацията на имуществата у неголям брой

собственици вътрешният пазар все повече и повече се стеснява и промиш-

леността все повече и повече трябва да търси пласмент на външните пазари,
където я заплашват големи сътресения“ (именно кризата от 1817 г., която се

описва веднага след това). «Nouv. Princ», изд. 1819 г., т. I, стр. 336.]
@4

[*4) До тук ръкопис VІІ. От тук ръкопис VІ.]
@4a

[*4a) До тук ръкопис VІ. От тук ръкопис V.]
@5
[*5) Това остава валидно, по какъвто и начин да отделяме капиталовата

стойност и принадената стойност. В 10 000 фунта прежда се съдържат 1560

фунта = 78 ф.ст. принадена стойност, но в един фунт прежда = 1 шилинг на
свой ред се съдържат 2496 унции = 1872 пени принадена стойност.]
@6

[*6) А. Чупров. «Железнодорожное хозяйство». Москва, 1875 г., стр. 69—70]
@7

[*7) Изразът „latent* [„скрит“] е взет от представата на физиката за скрита

топлина, почти отстранена сега от теорията за превръщане на енергията. Ето
защо в трети отдел (по-късна редакция) Маркс го заменя с израза

„Potentielles Kapital“ („потенциален капитал"), взает от представата за по-
тенциалната енергия: или по аналогия с виртуалните скорости на Д’Аламбер,

„virtaelles Kapital“, т.е. „виртуален капитал“. Ф.Е.]
@8

[*8) До тук по ръкопис V; следващият текст до края на главата е бележка, в

която се намира в тетрадката от 1877 г. или от 1878 г. сред извадки от книги.]
@9

[*9) Времето на производството се взема тук в активен смисъл: време на

производството за средствата за производство е тук не времето, в което те
се произвеждат, а времето, в което те участвуват в процеса на производство-

то на стоковия продукт. Ф.Е.]
@10

[*10) Поставеното в скоби е взето от една бележка в края на VIII ръкопис.]
@11
[*11) „Търговските разноски, макар и необходими, трябва да се разглеждат

като отежняващ разход“ (Quesnay: „Analyse du Tableau Economique“. In Daire,

„Physi-ocrates“, I част, Paris, 1864, стр. 71). Според Кене „печалбата“, която
конкуренцията между търговците донася благодарение на това, че ги при-

нуждава „да се задоволяват с по-малко възнаграждение, или печалба...,

197