Page 198 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

строго казано, не е нищо друго освен намаляване на загубата за продавача
от първа ръка или за купувача-потребител. А намаляването на загуба не

представлява реален продукт или прираст на богатство, получен с помощта

на търговия, независимо от това, дали я разглеждаме като проста размяна,
независимо от транспортните разходи, или съвместно с тях“ (стр. 145—146).

„Разходите на търговията винаги се заплащат за сметка на продавача на
продуктите, който би получавал цялата цена, давана за тях от купувачите,

ако не би имало междинни разходи“ (163). Собствениците и производителите
са „salariants“ — плащащи заплата; търговците — „salaries“, плащани, нае-

мащи се (стр. 164) (Quesnay: „Problbmes economiques“, in Daire,

„Physiocrates", I част, Paris, 1846)]
@12

[*12) Намираме книговодство от средните векове в селското стопанство
само в манастирите. Обаче ние видяхме (Том I, стр. 343), че още в древно-

индийските общини фигурира счетоводител за земеделието. Воденето на

книги е отделено тук като изключителна функция на длъжностно лице на об-
щината. С такова разделение на труда се пести време, труд и разноски, но

производството и воденето на книги за производство си остават такива раз-
лични неща, както товаренето на кораби и съставянето на квитанция за това-

ра (товарителница. ред.). В лицето на счетоводителя част от работната си-
ла на общината е откъсната от производството и разходите по неговата дей-

ност се възстановяват не от неговия собствен труд, а от отделяне от продук-

та на общината. Със счетоводителя на капиталиста работата стои mutatis
mutandis [със съответните изменения) както със счетоводителя на индийска-

та община (от ръкопис II).]
@13

[*13) „Намиращите се в обръщение в страната пари представляват извест-

на част на капитала на страната, абсолютно иззета от производството, за да
улесни или увеличи производителността на останалата част; следователно

известна величина на богатството е така необходима, за да може златото да

се превърне в средство за обръщение, както тя е необходима, за да се нап-
рави машина, която да улеснява някакво друго производство“ („Economist“ 84,

т. V, стр. 520).]
@14

[*14) Корбет в 1841 г. изчислява разходите по съхранение на пшеницатта

в продължение на сезон от 9 месеца на ½% за загуба на тегло, 3% за лихва
върху цената на пшеницата, 2% за наем на складове, 1% за товарене и пре-

воз, ½% за труд по разтоварването, всичко 7%, или при цена на пшеницата

198