Page 124 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 124

въдството неизгодно за частните, а следователно за капиталистичес-

      ките  предприятия  —  защото  капиталистическото  производство  по

      своята същност е частно, макар мястото на отделния капиталист да
      заема асоциираният капиталист. Развитието на  културата и на про-

      мишлеността  изобщо  се  е  проявило  отдавна  толкова  енергично  с

      унищожаването на горите, че в сравнение с всичко това, което е било

      направено за поддържане и засаждане на гори, е нищожно.



      Заслужава особено отбелязване в приведения по-горе цитат от Кир-
      хоф следното място:



            «Освен това правилното водене на горско стопанство изисква постоянен

            запас  от  неизсечена  гора,  който  надхвърля  годишното  ползване  10-40
            пъти.»



      Това означава един оборот на 10—40 и повече години.


      Същото е и при животновъдството. Част от стадото (запас от доби-

      тък) остава в производствения процес, докато друга част на същото

      се продава като годишен продукт. Само една част от капитала тук из-

      вършва оборот ежегодно, точно както при основния капитал, машини-

      те, работния добитък и пр. Макар този капитал да е капитал, фикси-

      ран в производствения процес за продължително време и поради то-
      ва удължаващ оборота на целия капитал, все пак той не е основен

      капитал в категоричния смисъл.



      Това, което тук се нарича запас — определено количество жива гора

      или жив добитък — относително се намира в производствения процес

      (едновременно  като  средства  на  труда  и  като  материал  на  труда);
      съобразно  с  природните  условия  на  неговото  възпроизводство  при

      правилно стопанство значителна част от него трябва да се намира в

      тази форма.



      Подобно влияние оказва върху оборота един друг вид запас, който е

      само потенциален производствен капитал, но вследствие природата




                                                           124
   119   120   121   122   123   124   125   126   127   128   129