Page 120 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 120

(съкратено по „Reports by Н. М. Secretaries of Embassy and Legation,

      on the Manufactures, Commerce etc.“ 1865, p. 86, 87, A1» 8.). Оттук се

      вижда, как несъвпадането на производствен период и работен пери-
      од, при което последният образува само част от първия, е естестве-

      на основа за обединяване на земеделието със спомагателни селски

      промишлености и как, от друга страна, тези последните на свой ред

      дават опорна точка на капиталиста, който отначало прониква тук като

      закупчик. Когато капиталистическото производство по-късно завърш-

      ва отделянето на манифактурата от земеделието, селският работник

      става все повече и повече зависим от чисто случайни странични за-
      нятия и от това неговото положение се влошава. За капитала, както

      ще видим но-късно, всички различия в оборота се изглаждат. За ра-

      ботника — не.



      В повечето отрасли на същинската промишленост като минното дело,

      транспорта и т.н., производството върви равномерно, година след го-
      дина се работи равно работно време и — ако оставим настрана коле-

      банията на цените, нарушенията в хода на сделките и пр. като не-

      нормални  прекъсвания  —  разходите  за  капитала,  който  влиза  във

      всекидневния процес на обръщение, също се разпределят равномер-

      но по време. Също така, при неизменни други условия на пазара, об-

      ратният  приток  на  оборотния  капитал  или  неговото  възобновяване

      през годината се разпределя на равномерни периоди. Напротив, при

      капиталовложения, при които работното враме е само част от произ-

      водственото  време,  в  различните  периоди  на  годината  оборотният
      капитал се изразходва с голяма неравномерност, докато неговият об-

      ратен приток става само наведнаж, в момент, определян от природ-

      ните условия. За това тук, при еднакъв мащаб на предприятието, т.е.

      при еднаква величина на авансирания оборотен капитал, последният

      трябва да се авансира наведнаж в по-големи маси и за по-дълго вре-

      ме,  отколкото  в  предприятията  с  непрекъснати  работни  периоди.

      Продължителността  на  живота  на  основния  капитал  тук  също  така
      значително се отличава от времето, в което той действително функ-




                                                           120
   115   116   117   118   119   120   121   122   123   124   125