Page 121 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

ционира производствено. Естествено, при разлика между работно и

производствено време, то и времето на потребление на приложения

основен капитал постоянно се прекъсва за по-дълги или по-къси пе-
риоди, както е например в земеделието с работния добитък, сечивата

и машините. Доколкото този основен капитал се състои от работен

добитък, той непрекъснато изисква еднакви или почти еднакви разхо-

ди на фураж и пр. и през времето, когато добитъкът работи, и през

времето, когато не работи. При мъртвите средства на труда неупот-

ребата също така се придружава от известно обезценяване. Следо-

вателно продуктът изобщо се оскъпява, щом предаването на стой-
ността върху продукта се изчислява не само за времето, когато ос-

новният капитал функционира, но и за времето, през което той губи

стойност. В тези производствени отрасли бездействието на основния

капитал, независимо от това, дали то е свързано с текущи разходи

или не, е също така условие за неговото нормално приложение, както

например загубата на известно количество памук при преденето; съ-

що така във всеки трудов процес, извършващ се при нормални тех-
нически условия, непроизводствените, но неизбежни разходи за ра-

ботна сила също така влизат в сметката, както и производствените.

Всяко усъвършенстване, което намалява непроизводствения разход

на средства на труда, суровини и работна сила, в същото време на-

малява и стойността на продукта.

В селското стопанство се съединяват и сравнително продължителен

работен период, и голяма разлика между работно и производствено
време. Ходскин вярно отбелязва по този повод:

«Разликата във времето» (макар че той не различава тук работно от

производствено време), «което е необходимо, за изготвяне на продукти в
селското стопанство, и времето, което се изисква в други отрасли на

труда, е главнята причина за голямата зависимост на селските стопани.
Те не могат да доставят своите стоки на пазара за по-късо време от една

година. През цялото това време те трябва да вземат на кредит от обу-
щаря, шивача, ковача, коларя и разни други производители, от чиито

121