Page 119 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 119

виси на свой ред от смяната на добри и лоши години, поради това не

      може да бъде точно определено и контролирано предварително, как-

      то в същинската промишленост. Само странични продукти като мля-
      ко, сирене и пр. могат да бъдат произведени и продадени в по-къси

      периоди. В сравнение с това работното време ни представят така:



            «В различни райони на Германия — в зависимост от изменящите се кли-
            матически и други оказващи въздействие условия — може да се приеме

            следният брой работни дни за трите главни работни периода: за пролет-

            ния от края на март или началото на април до средата на май, 50—60
            работни  дни;  за  летния  период  от  началото  на  юни  до  края  на  ав-

            густ 65—80; и за есенния период от началото на септември до края на
            октомври или средата, или края на ноември, 55—75 работни дни. На зи-

            мата се падат само такива дейности, които могат да се извършват през
            това време, като извозване на тор, на дърва, отиване на пазар, докарва-

            не  на  строителни  материали  и  пр.»  (F.  Kirchhof:  «Handbuch  der

            landwirtschafflichen Betiiebslehre». Dresden 1852, s. 160).


      Поради това колкото по-неблагоприятен е климатът, толкова по-къс

      става работният период в селското стопанство, следователно толко-

      ва по-кратко става и времето, за което се влага капитал и труд. Нап-

      ример Русия. Там в някои северни области полските работи са въз-

      можни само в 130—150 дни в годината. Лесно е да си представим
      каква загуба би било за Русия, ако 50 от 65 милиона население на

      нейната  европейска  част  би оставало  незаето  шестте  или  осемте

      зимни месеци, когато трябва да се прекратят всякакви полски работи.

      Освен 200 000 селяни, които работят в 10 500 фабрики, в селата на

      Русия навсякъде се е развила домашна промишленост. Има села, в

      които  всички  селяни  поколение  след  поколение  са  тъкачи,  кожари,

      обущари, шлосери, ножари и пр.; това  се наблюдава особено в гу-
      берниите  Московска,  Владимирска,  Калужска,  Костромска  и  Петер-

      бургска. Между другото тази домашна промишленост вече все повече

      и повече се принуждава да служи на капиталистическото производст-

      во: на тъкачите например основата и вътъкът се доставят от закупчи-

      ците непосредствено или при посредничеството на търговски агенти


                                                           119
   114   115   116   117   118   119   120   121   122   123   124