Page 219 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

който фабрикантът плаща на своите работници, а също така възоб-

новява останалите елементи на своя оборотен капитал, не е парич-

ната форма на произведената от него прежда. Това може да стане
само когато стойността на тази прежда се върне в Англия във вид на

пари или продукт. Този паричен капитал, както и преди, е допълните-

лен паричен капитал. Разликата се състои само в това, че вместо от

фабриканта той се авансира от търговеца, който може би на свой ред

го е получил чрез кредитни операции. Също така, преди тези пари да

бъдат хвърлени на пазара или едновременно с това, на английския

пазар не се хвърля допълнителен продукт, който може да бъде купен
с тези пари и да влезе в сферата на производствено или лично пот-

ребление. Ако това положение настъпи за дълго време и в сравни-

телно голям мащаб, то ще предизвика същите последици, каквито по-

рано предизвикваше удължаването на работния период.

Възможно е в самата Индия преждата да се продава пак на кредит. С
този кредит в Индия се купува продукт и като плащане се изпраща в

Англия или се превежда менителница за същата сума. Ако това със-

тояние продължи, то ще доведе до натиск върху индийския паричен

пазар, и това ще се отрази в Англия така, че може да предизвика тук

криза. На свой ред кризата, дори ако е придружена от износ на бла-

городни метали за Индия, предизвиква в тази страна нова криза

вследствие на банкрутиране на английски търговски фирми и техните

индийски клонове, на които индийските банки са давали кредит. Така

възниква едновременна криза както на онзи пазар, против който се
оказва търговският баланс, така и на пазара, в полза на който той се

оказва. Това явление може да бъде още по-сложно. Например Англия

е изпратила в Индия сребро на кюлчета, но английските кредитори на

Индия предявяват там своите искания и Индия ще трябва скоро да

изпрати обратно в Англия своите сребърни кюлчета.

Възможно е износната търговия за Индия и вносната търговия от Ин-

дия да се уравновесяват приблизително, макар последната (с изклю-

чение на особени обстоятелства, като поскъпване на памука и пр.) по

219