Page 239 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 239

се извършва безпрепятствено.


      При натрупване е необходимо да се обърне внимание преди всичко

      на нормата на натрупването. Досега във всички случаи приемахме,

      че нормата на натрупването в I = ½  I, а също така, че тя в различ-
                                                                m
      ни години остава постоянна. Ние допускахме само изменение на про-

      порцията, в която този натрупан капитал се дели на постоянен и про-

      менлив. При това се получиха три случая;



      1) І (v+½m)     = II , което следователно е по-малко от І                        (v+m)  . Това винаги
                           c
      трябва да бъде така, иначе I не би натрупвало.



      2) І (v+½m)     > IIc. В този случай възстановяването се постига чрез това,

      че към II  се присъединява съответна част от II , така че сумата е =
                    c
                                                                                 m
      І (v+½m)   . Тук обмяната за II не е просто възпроизводство на неговия

      постоянен  капитал,  а  вече  натрупване,  увеличение  на  последния  с

      частта от принадения продукт, която то разменя срещу средства за

      производство на I; това увеличение в същото време предпоставя, че
      II освен това съответно увеличава своя променлив капитал, за източ-

      ник на което му служи неговият собствен принаден продукт.



      3) І (v+½m)     < II . В този случай II не възпроизвежда напълно своя пос-
                           c
      тоянен капитал с помощта на обмяната и поради това трябва да въз-

      станови недостига посредством покупка от I. Но това не предизвиква

      по-нататъшно натрупване на променлив капитал на II, тъй като него-

      вият постоянен капитал посредством тази операция едва се възпро-

      извежда напълно по величина. От друга страна, онази част от капи-

      талистите от I, която натрупва само добавъчен паричен капитал, чрез
      тази обмяна вече е извършила отчасти такъв род натрупване.



      Предпоставката при простото възпроизводство, че І                                 (v+m)   = II , не са-
                                                                                                      c
      мо  е  несъвместимо  с  капиталистическото  производство  — което

      впрочем  не  изключва  в  промишлен  цикъл  от  10-11  години  цялото

      производство  на  дадена  година  често  да  бъде  по-малко,  отколкото


                                                           239
   234   235   236   237   238   239   240   241   242   243   244