Page 127 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

механизъм така, че парната машина можеше да получи скорост до 300 и
повече фута в минута, докато механизмите запазваха предишната си

скорост... Тази увеличена скорост на парната машина влезе сега почти

във всеобща употреба, тъй като опитът показа, че по този начин не само
същата тази машина дава повече полезна сила, но и самото движение

става много по-гладко поради увеличената инерция на маховика. При
неизменно налягане на парата и неизменен вакуум в кондензатора се

получава по-голяма сила поради простото ускоряване движението на бу-
талото. Ако например се успееше да се преустрои чрез съответни изме-

нения една парна машина, която при 200 фута скорост в минута дава 40

конски сили, така че да прави 400 фута в минута при същото налягане на
парата и същия вакуум, би се получило точно двойна сила; а тъй като

налягането на парата и вакуумът и в двата случая са еднакви, то напре-
жението на отделните части на машината, а следователно и опасността

от нещастни случаи при увеличение на скоростта не се увеличава значи-
телно. Цялата разлика е в това, че сега количеството на консумираната

пара се увеличава приблизително в същото отношение, в което нараства

скоростта на движението на буталото и освен това лагерите, т.е. частите
на машината, които са подложени на триене, се износват малко по-

бързо, но това едва ли заслужава да бъде споменато... Но за да се полу-
чи от същата машина повече сила чрез ускореното движение на бутало-

то, необходимо е да се изгорят повече въглища под същия парен котел
или да се използва котел с по-голям парен капацитет, с една дума, да се

получи повече пара. Това бе постигнато и котлите с по-голям капацитет

на производство на пара бяха приспособени към старите «ускорени»
машини: така последните в много случаи даваха 100% повече работа.

Към 1842 г. започна да привлича внимание извънредно евтиното доби-

ване на енергия от парните машини в мините Корнуол; конкуренцията в
памукопредачната промишленост принуждаваше фабрикантите да тър-

сят главния източник на своята печалба в икономиите; значителната
разлика в консумацията на въглища, пресметната на един час и една

конска сила, между корнуолските и другите машини, както и необикнове-
ната икономия, постигана чрез въвеждане на вулфовите машини с двой-

ни цилиндри, станаха причина и в нашата област да се постави на пръв

план въпросът за пестене на горивния материал. Корнуолските машини и
машините с двойни цилиндри даваха 1 конска сила на час по консумация

на З½ до 4 фунта въглища, докато машините в памукопредачните окръзи

127