Page 125 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

вънредният труд често пъти е принудителен» (с. 28).

Джон Саймън прави към тази страница следната забележка:

«Г-н Редклиф, секретар на епидемиологичното дружество, който имаше
особено много случаи да изследва здравето на работничките в заведе-

нията от първия тип, намерил, че от всеки 20 девойки, които според соб-
ствените им думи се чувствували «съвсем здрави», в действителност е

била здрава само една; при останалите е констатирал в различна степен

изтощение на силите, нервно изтощение и многобройни, свързани с това,
функционални разстройства. Като причини за това той смята: на първо

място продължителността на работния ден, която той определя дори за
мъртвия сезон на годината на минимум 12 часа всекидневно; второ, пре-

тъпкаността и лошата вентилация на ателиетата, разваления от светил-
ния газ въздух, недостатъчното или лошото хранене, недостатъчните

грижи за удобства в помещенията.»

Д-р Саймън, шефът на английската здрава служба, идва в края на
краищата до заключението,

«че за работниците е практически невъзможно да настоят за изпълне-

ние на нещо, което теоретически е най-елементарното тяхно право на
здраве, правото, когато работодателят ги назначава на каквато и да било

работа, да отстрани за своя сметка, доколкото зависи от него, всички
причини, които, без да е нужно, правят тази съвместна работа вредна за

здравето: обаче работниците фактически не са в състояние да извоюват
със собствени сили тази санитарна справедливост и въпреки намерение-

то на законодателя също тъй малко могат да разчитат на някаква дейст-

вителна подкрепа от страна на чиновниците, на които е поверено прила-
гането на законите за предотвратяване на нещастни случаи» (стр. 29). —

«Без съмнение, определянето на точните граници, в които работодате-
лите трябва да бъдат подложени на регулиране, са някои дребни техни-

чески затруднения. Но... по принцип исканията за запазване на здравето,
имат универсален характер. И в интерес на милионите работници и ра-

ботнички, животът на които сега ненужно се трови и съкращава от без-

числени физически страдания, създавани изключително от характера на
тяхната работа, аз се осмелявам да изкажа надежда, че и санитарните

условия на труд ще бъдат навсякъде поставени под закрила на законите;

125