Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

внимателен в избора на изразите. Той никъде не казва направо, че

горното разбиране е негово; но ако това е така, то е ясно като бял

ден, че имаме тук работа не с един от онези обикновени вулгарни
икономисти, за които той сам казва, че всеки от тях в очите на Маркс

«в най-добрия случай е само безнадеждно слабоумен», а с марксист,

преоблечен като вулгарен икономист. Дали това преобличане е ста-

нало съзнателно или несъзнателно, този психологически въпрос тук

не ни интересува. Този, който би искал да проучи основно това, може

би ще изследва също и как е било възможно, че един такъв несъмне-

но умен човек като Лексис е могъл известно време да защитава така-
ва безсмислица като биметализма.

Пръв, който действително се опита да даде отговор на въпроса, беше

д-р Конрад Шмид в труда «Die Durchschnittsprofitrate auf Gurndlage des

Marx’schen Werthgesetzes», Sttutgart, Dietz, 1889. Шмид се опита да

съгласува детайлите на образуването на пазарната цена както със
закона на стойността, така и със средната норма на печалбата. Про-

мишленият капиталист получава в своя продукт, първо, равностой-

ността на авансирания от него капитал, второ, принаден продукт, за

който той нищо не е заплатил. Но за да получи този принаден про-

дукт, той трябва да авансира своя капитал в производството, т.е. той

трябва да приложи определено количество опредметен труд, за да

има възможност да присвои този принаден продукт. Следователно за

капиталиста този авансиран от него капитал е количеството общест-

вено необходим опредметен труд, за да му създаде този принаден
продукт. Същото важи и за всеки друг промишлен капиталист. А тъй

като по закона за стойността продуктите се разменят един с друг про-

порционално на труда, обществено необходим за тяхното производс-

тво, и тъй като за капиталиста трудът, необходим за изработването

на неговия принаден продукт, е тъкмо миналият труд, натрупан в не-

говия капитал, следва, че принадените продукти се разменят пропор-

ционално на капиталите, които са нужни за тяхното производство, а
не пропорционално на действително въплътения в тях труд. Следо-

17