Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

лътени в стоките, не съответствуват на цените, но могат

«да се разглеждат като изходна точка на тласъка, който довежда до

действителните цени. Последните зависят от това, че равни капитали

изискват равни печалби.»

Поради това някои капиталисти ще получават за своите стоки по-

висока цена, а други по-ниска от идеалната стойност на тези стоки.

«Но понеже загубите и прибавките на принадена стойност се взаимно по-

гасяват вътре в класата на капиталистите, то изцяло величината на при-
надената стойност се оказва също такава, както ако всички цени биха

били пропорционални на идеалните стойности на стоките.»

Както се вижда, въпросът тук далеч не е решен, но макар неточно и
повърхностно, общо взето, все пак той е правилно поставен. А това е

действително повече, отколкото можем да очакваме от човек, който

подобно на този автор с известна гордост се нарича «вулгарен ико-

номист»; това е направо учудващо, ако го сравним с онова, което са

дали други вулгарни икономисти и за което ще стане дума по-

нататък. Наистина вулгарната политическа икономия на Лексис е от

особен род. Той казва, че доходът от капитала наистина можел да се
изведе по Марксовия начин, но нищо не задължавало към такова

разбиране. Напротив, вулгарната политическа икономия имала свой,

най-малкото по-приемлив начин на обяснение.

«Капиталистическите продавачи, производителят на суровини, фабри-
кантът, търговецът на едро, търговецът на дребно — получават доход от

своите предприятия поради това, че всеки от тях продава по-скъпо, от-
колкото купува, следователно повишава с известен процент себестой-

ността на стоката. Само работникът не е в състояние да направи подоб-

на надбавка към стойността; поради своето неблагоприятно положение
спрямо капиталиста той е принуден да продава своя труд на такава це-

на, каквато той струва на самия него, именно за необходимите средства
за съществуване... по такъв начин тези надбавки към цената по отноше-

ние на купуващия наемен работник запазват своето пълно значение и
определят пренасянето на известна част от стойността на съвкупния

15