Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

да покажат «какво е в състояние да даде Родбертусовата икономия»;

аз ги поканих да покажат «как може и трябва да се образува еднаква

средна норма на печалбата не само без да се нарушава законът за
стойността, а тъкмо въз основа на същия закон». Същите тези госпо-

да, които тогава, изхождайки от субективни или обективни основания,

но като правило от всякакви други, само не от научни основания, про-

възгласяваха добрия Родбертус за икономическа звезда от първа ве-

личина — всички без изключение не дадоха никакъв отговор. Напро-

тив, други хора сметнаха, че си струва трудът да се занимаят с този

въпрос.

В своята критика на II том («Conrads Jahrbucher6, XI, 1885 г., с. 452—465)

професор В. Лексис повдигна този въпрос, макар и да не пожела да

даде пряк отговор. Той каза:

«Разрешаването на това противоречие» (между закона за стойността на

Рикардо—Маркс и еднаквата средна норма на печалбата) «е невъзмож-

но, ако разглеждаме различните видове стоки отделно и ако тяхната
стойност трябва да бъде равна на тяхната разменна стойност, а тази

последната равна или пропорционална на тяхната цена».

Според Лексис това е възможно само

«ако се откажем да измерваме стойността чрез труда за отделните видо-
ве стоки и имаме предвид само стоковата продукция изцяло и нейното

разпределение между целите класи на капиталистите и работниците...

От съвкупния продукт работническата класа получава само известна
част... Другата част, която се пада на капиталистите, образува принаде-

ния продукт в Марксовия смисъл на думата, а затова и... принадената
стойност. След това членовете на капиталистическата класа разпреде-

лят помежду си тази съвкупна принадена стойност не съответно на броя
на заетите от тях работници, а пропорционално на величината на капи-

тала, който всеки от тях представлява, при което земята също се смята

като капиталова стойност.»

Идеалните стойности на Маркс, определяни от единиците труд, въп-

14