Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 18

вателно частта, която се пада на всяка единица капитал, е равна на

      сумата на цялата произведена принадена стойност, разделена на су-

      мата  от  употребените  за  това  капитали.  Затова  равни  капитали  в
      равни интервали време носят равна печалба, и това става по такъв

      начин, че изчислените така производствени разходи на принадения

      продукт,  т.е.  средната  печалба,  се  прибавят  към  производствените

      разходи на заплатения продукт и по тази повишена цена се продава и

      едното, и другото — и заплатеният и незаплатеният продукт. Опре-

      деля се средна норма на печалбата, макар, както мисли Шмид, сред-

      ните  цени  на  отделните  стоки  да  се  определят  съгласно  закона  за
      стойността.



      Конструкцията  е  извънредно остроумна,  тя е  съвсем  по  хегеловски

      образец, но има това общо с по-голямата част от хегеловите постро-

      ения, че е неправилна. Ако законът за стойността трябва да важи не-

      посредствено и за средните цени, то и принаденият продукт, и запла-
      теният продукт — в това отношение между тях няма разлика — тряб-

      ва да се продават в съответствие с обществено необходимия труд,

      който се изисква за тяхното произвеждане и е употребен за това. За-

      конът за стойността от самото начало е насочен против възникналия

      от капиталистическия начин на мислене възглед, че натрупаният ми-

      нал труд, от който се състои капиталът, бил не само определена сума

      готова стойност, но тъй като бил фактор на производството и образу-

      ването  на  печалбата,  притежавал  свойство да  създава  стойност,

      следователно  бил  източник  на  по-голяма  стойност,  отколкото  тази,
      която той сам притежава; законът за стойността определя твърдо, че

      такова свойство принадлежи само на живия труд. Че капиталистите

      очакват равна печалба, пропорционална на величината на своите ка-

      питали, следователно гледат на авансираните от тях капитали като

      на един вид производствени разходи на тяхната печалба, е известно.

      Но ако Шмид използва тази представа, за да приведе посредством

      нея в съгласие със закона за стойността цените, изчислени съответно
      средната норма на печалбата, той снема самия закон за стойността,




                                                           18
   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22   23