Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

вателно частта, която се пада на всяка единица капитал, е равна на

сумата на цялата произведена принадена стойност, разделена на су-

мата от употребените за това капитали. Затова равни капитали в
равни интервали време носят равна печалба, и това става по такъв

начин, че изчислените така производствени разходи на принадения

продукт, т.е. средната печалба, се прибавят към производствените

разходи на заплатения продукт и по тази повишена цена се продава и

едното, и другото — и заплатеният и незаплатеният продукт. Опре-

деля се средна норма на печалбата, макар, както мисли Шмид, сред-

ните цени на отделните стоки да се определят съгласно закона за
стойността.

Конструкцията е извънредно остроумна, тя е съвсем по хегеловски

образец, но има това общо с по-голямата част от хегеловите постро-

ения, че е неправилна. Ако законът за стойността трябва да важи не-

посредствено и за средните цени, то и принаденият продукт, и запла-
теният продукт — в това отношение между тях няма разлика — тряб-

ва да се продават в съответствие с обществено необходимия труд,

който се изисква за тяхното произвеждане и е употребен за това. За-

конът за стойността от самото начало е насочен против възникналия

от капиталистическия начин на мислене възглед, че натрупаният ми-

нал труд, от който се състои капиталът, бил не само определена сума

готова стойност, но тъй като бил фактор на производството и образу-

ването на печалбата, притежавал свойство да създава стойност,

следователно бил източник на по-голяма стойност, отколкото тази,
която той сам притежава; законът за стойността определя твърдо, че

такова свойство принадлежи само на живия труд. Че капиталистите

очакват равна печалба, пропорционална на величината на своите ка-

питали, следователно гледат на авансираните от тях капитали като

на един вид производствени разходи на тяхната печалба, е известно.

Но ако Шмид използва тази представа, за да приведе посредством

нея в съгласие със закона за стойността цените, изчислени съответно
средната норма на печалбата, той снема самия закон за стойността,

18