Page 19 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

като присъединява към него като съопределящ фактор една предста-

ва, която е в пълно противоречие с този закон.

Или натрупаният труд наред с живия труд създава стойност. Тогава

законът за стойността е недействителен.

Или тoй не създава стойност. Тогава доводите на Шмид са несъвмес-

тими със закона за стойността.

Шмид се е отклонил от правилния път, когато е бил вече твърде бли-

зо до решението, защото мислел, че трябва да намери на всяка цена

математическа формула, която би дала възможност да се покаже съ-

ответствието на средната цена на всяка отделна стока със закона за

стойността. Но ако тук, съвсем близо до целта, той е тръгнал по пог-

решен път, то останалото съдържание на брошурата показва с какво

разбиране той е направил от двете първи книги на «Капиталът» по-
нататъшни изводи. Нему принадлежи честта, че самостоятелно е от-

крил правилното обяснение на необяснената до това време тенден-

ция на нормата на печалбата към спадане — обяснение, дадено от

Маркс в трети отдел на трета книга; нему принадлежи също така зас-

лугата за извеждането на търговската печалба от промишлената

принадена стойност, както и редица бележки за лихвата и поземле-

ната рента, в които той предусеща неща, развити от Маркс в четвър-
ти и пети отдел на трета книга.

В едно по-късно съчинение («Neue Zeit», KH. 3 и 4 от 1892— 1893) Шмид

се опитва да намери решение по друг път. Този път се свежда към

това, че конкуренцията определя средната норма на печалбата, тъй

като заставя капитала да преминава от производствени отрасли с
недостатъчна печалба към други отрасли, където се получава свръх-

печалба. Че конкуренцията е голямата уравнителка на печалбите, не

е ново. Но Шмид се стреми да покаже, че тази нивелировка на печал-

бите е тъждествена със свеждането на продажбената цена на стоки-

те, произвеждани в повече, до такъв стойностен размер, който об-

19