Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

латен труд. А как става при това превръщането на принадената стой-

ност, величината на която се определя от експлоатацията на труда, в

печалба, величината на която се определя от величината на необхо-
димия за това капитал?

«Просто по такъв начин, че във всички отрасли на производството, къде-

то отношението между... постоянния и променливия капитал е най-
голямо, стоките се продават над тяхната стойност, а това означава съ-

що, че в онези отрасли на производството, където отношението на пос-
тоянния капитал към променливия капитал = c:v е най-малко, стоките, се

продават под тяхната стойност и че само там, където отношението c:v
представлява определена средна величина, стоките се отчуждават по

тяхната истинска стойност... Това несъвпадение на отделни цени с тех-

ните съответни стойности представлява ли опровержение на принципа
на стойността? Съвсем не. Защото поради това, че цените на едни стоки

се покачват над стойността в същата степен, в каквато цените на други
стоки падат под тяхната стойност, общата сума на цените остава равна

на общата сума на стойностите... в края на краищата това несъвпадение
се отстранява. Това несъвпадение представлява «смущение»; «но в точ-

ните науки едно смущение, което може да се предвиди, обикновено нико-

га не се разглежда като опровержение на известен закон» (с. 806, 808).

Сравнете с това съответните места от глава IX и ще намерите, в че

Файърмън действително е засегнал тук решаващия пункт. Но колко

свързващи звена биха били още необходими и след това откритие, за

да може Файърмен да изработи пълно и очевидно решение на проб-

лема, показва незаслужено студеният прием, с който беше посрещ-
ната неговата толкова значителна статия. Колкото и много хора да се

интересуваха от проблема, те всички още се бояха да не си изгорят

пръстите. И това се обяснява не само с несъвършената форма, в ко-

ято Файърмен остави своето откритие, но и с безспорните недоста-

тъци както на неговото разбиране на Марксовото изложение, така и

на неговата собствена обща критика на това изложение, основана на

такова разбиране.

Където се окаже случай да се изложи човек при някое трудно дело,

22