Page 175 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 175

ме е радвало повече, както онази бодра готовност, с която безработните
            от този окръг се залавят за работа, която им се предлага от градския съ-

            вет на Блякбърн според закона за обществените работи. Човек трудно

            може да си представи по-голям контраст от този, който съществува меж-
            ду памукопредача, който по-рано работеше като квалифициран работник

            във фабриката, и същия този памукопредач, който сега работи като над-
            ничар в някой сточен канал на дълбочина 14 или 18 фута.»



      (Работниците получаваха при това според големината на семейство-
      то от 4 до 12 шилинга седмично; тази огромна сума трябваше често

      да стига за издръжка на едно семейство от 8 души. Господа еснафите

      получаваха от това двойна изгода: първо, те получаваха за подобря-

      ване на своите опушени и занемарени градове пари при изключител-

      но ниски лихви; второ, те заплащаха на работниците несравнено по-

      малко от обичайната работна заплата.)


            «Работникът,  който  беше  свикнал  с  почти  тропическа  температура,  с

            труд,  при  който  сръчността и  точността  в манипулацията  бяха за  него
            безкрайно по-важни от мускулната сила, който беше свикнал да получава

            двойна, а понякога и тройна заплата в сравнение с това, което днес може

            да получи — такъв работник, съгласявайки се на предлаганите условия,
            проявява такава самоотверженост и благоразумие, които му правят най-

            висока чест. В Блякбърн безработните бяха изпробвани едва ли не във

            всички възможни работи на открито: те копаеха лепкава, тежка глинеста
            земя  на  доста  голяма  дълбочина,  пресушаваха,  чукаха  чакъл,  строяха

            пътища, копаеха улични канали на дълбочина 14, 16 и понякога 20 фута.
            При това често трябваше да стоят в 10—12 дюйма дълбоки нечистотии и

            вода и да се подлагат на действието на климат, с който по влага и студ
            едва ли може да се сравни климатът на който и да е друг окръг на Анг-

            лия, ако изобщо някъде се среща такъв климат» (с. 91, 92). — «Работни-

            ците се държаха почти безукорно... тяхната готовност да приемат рабо-
            тата на открито и да преживяват от нея» с. 69).


      1864 г. Април.



            «От време на време в различните окръзи се чуват оплаквания от недос-

            тиг на работници, особено в някои отрасли, например в тъкачеството...


                                                           175
   170   171   172   173   174   175   176   177   178   179   180