Page 177 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

практиката, относно работната заплата, от които тук ще бъде доста-

тъчно да посочим следните примери:

А. Тъкач, семейство от 6 души, зает 4 дни в седмицата, 6 шилинга и 8½

пенса;
B. Пресуквач, 4½ дни в седмицата, 6 шилинга;

C. Тъкач, семейство от 4 души, 5 дни в седмицата, 5 шилинга и 1 пенс;

D. Флайерист, семейство от 6 души, 4 дни в седмицата, 7 шилинга и 10
пенса;

E. Тъкач, семейство от 7 души, 3 дни в седмицата, 5 шилинга и т.н.

Редгрейв продължава:

«Тези данни заслужават внимание, тъй като показват, че за някои се-
мейства работата би се превърнала в нещастие, защото тя би понижила

заплатата до такива размери, при които би могла да се задоволи само

най-нищожна част от абсолютно необходимите потребности, ако не се
даваше допълнителна помощ в онези случаи, когато доходът на семейс-

твото не достига сумата, която то би получавало като помощ, ако беше
съвсем без работа» («Reports of Insp. of Fact., October 1863», p. 50—53).

«От 5 юни 1863 г. насам не е имало нито една седмица, през която сред-
ното работно време на всички работници да е продължавало повече от

два дни, 7 часа и няколко минути» (пак там, с. 121).

От началото на кризата до 25 март 1863 г. са били раздадени почти

три милиона фунта стерлинги от ведомствата за подпомагане на

бедни, от централния помощен комитет и от лондонския общински

комитет (пак там, с. 13).

«В един окръг, където се преде прежда от най-тънките номера... преда-

чите бяха подложени на косвено намаление на работната заплата с 15%

поради преминаване от сорт сиайлънд към египетски памук... В един об-
ширен окръг, където памучните отпадъци масово се използват за смес-

ване с индийски памук, предачите получиха намаление на работната
заплата с 5% и освен това загубиха още 20—30% поради преработката

на сурат и отпадъци. Тъкачите, които по-рано работеха на четири стана,
преминаха сега на два. През 1860 г. те изработваха на всеки стан по 5

177