Page 179 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

«много фабриканти са собственици на къщите, в които живеят заетите от
тях работници, и поне някои от тях безусловно разчитат да получат по-

късно, макар и само част от наема за жилището, който им дължат работ-

ниците» (с. 96).

Господин Бърнъл Осбърн в една от речите си към своите избиратели

в парламента на 22 октомври 1864 г. каза, че работниците от Ланка-

шър се държали като античните философи (стоиците). И едва ли не
като овце?

03-17

(горе)
ГЛАВА СЕДМА

ДОБАВКИ

Да приемем, както това правим изобщо в този отдел, че масата на

печалбата, която се присвоява във всяка отделна сфера на произ-

водство, е равна на сумата на принадената стойност, произведена от

целия капитал, вложен в тази сфера. Дори и в такъв случай буржоата

няма да разглежда печалбата като нещо тъждествено с принадената
стойност, т.е. с незаплатения принаден труд, и то по следните причи-

ни:

1) В процеса на обръщението той забравя производствения процес.

Реализацията на стойността на стоките — в която е включена реали-

зацията на тяхната принадена стойност — според него е създаване

на принадена стойност. {Тук в ръкописа е оставено празно място, от ко-
ето се вижда, че Маркс е възнамерявал да развие по-подробно тази точка.

Ф.Е.}

2) Ако приемем, че степента на експлоатация на труд остава неиз-

менна, то, както вече видяхме, независимо от всички модификации,

предизвиквани от кредитната система, независимо от взаимната из-

мама и взаимното мошеничество между капиталистите и от усилията

на всеки от тях да спечели за сметка на другия, независимо, по-

нататък, от всякакъв сполучлив избор на пазара, нормата на печал-

179