Page 181 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 181

_______


      От всичко изложено в този първи отдел се вижда грешния възглед (на

      Родбертус), според който (за разлика от поземлената рента, където

      например  площта  на  земята  си  остава  неизменна,  докато  рентата

      расте) изменението на величината на капитала не оказва влияние на

      отношението между печалба и капитал, а следователно и на норма-

      та на печалбата, защото, когато расте масата на печалбата, расте и

      масата на капитала, върху който тя се изчислява, и обратно.


      Това е правилно само в два случая. Първо, когато при равенство на

      всички други условия, а следователно преди всичко на нормата на

      принадената стойност, настъпва изменение в стойността на стоката,

      която е парична стока. (Същото става при изключително номинално

      изменение иа стойността, при покачване или спадане на стойностни-

      те знаци при равни други условия.) Нека целият капитал да е равен
      на 100 ф.ст., печалбата = 20 ф.ст., следователно нормата на печал-

      ба =  20%.  Ако  стойността  на  златото  се  понижава  или  повишава

      100%, то в първия случай същият този капитал, който струваше по-

      рано 100 ф.ст., сега струва 200 ф.ст., а печалбата ще има стойност

      40 ф.ст., т.е. ще се изразява в тази парична сума вместо в предишни-

      те 20 ф.ст. Във втория случай стойността на капитала спада на 50

      ф.ст.  и  печалбата  се  изразява  в  продукт  на  стойност,  равна  на  10

      ф.ст. Но и в двата случая 200:40—50:10—100:20 = 20%. В действи-
      телност обаче във всички тези случаи величината иа капиталовата

      стойност съвсем не се изменя, изменя се само паричният израз на

      една и съща стойност и на една и съща принадена стойност. Това не


      оказва никакво влияние и на отношението                                 , или на нормата на пе-

      чалбата.


      Другият случай е този, когато става действително изменение на ве-

      личината на стойността, но това изменение не се придружава от из-

      менение в отношението v:c т.е. когато при постоянна норма на при-

      надената стойност отношението на капитала, изразходван за работна


                                                           181
   176   177   178   179   180   181   182   183   184   185   186