Page 178 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

шилинга и 7 пенса, а в 1863 г. — само 3 шилинга и 4 пенса... Паричните
глоби, които по-рано, при употреба на американски памук, варираха от 3

до 6 пенса (за предача), сега достигат от 1 шилинг до 3 шилинга и 6 пен-

са.»

В един окръг, където се употребяваше египетски памук, смесван с ос-

тиндийски,

«средната работна заплата на един предач на мюлмашина беше през

1860 г. 18—25 шилинга, а сега — от 10 до 18 шилинга. Причината за това
не се състои изключително във влошаване на памука, но и в намалената

скорост на мюлмашината с цел да се добие по-силно усукване на преж-

дата, за което в нормално време се заплаща, според условието, извън-
редно възнаграждение» (с. 43, 44). «Макар че преработката на остин-

дийския памук е донесла може би в един или друг случай изгода на фаб-
рикантите, но затова пък виждаме (виж тарифната таблица, с. 53) колко

трябваше да пострадат от това работниците в сравнение с 1861 г. Ако се
затвърди употребата на сурат, работниците ще поискат същата надница

както през 1861 г., но това би засегнало сериозно печалбата на фабри-

кантите, ако не бъде компенсирано чрез цената на памука или на фабри-
катите» (с. 105).

Наем за жилище

«Наемът, който плащат работниците, когато живеят в котеджи, принад-

лежащи на фабриканта, той често приспада от заплатата, дори и да се е
работило непълно работно време. Въпреки това стойността на тези пос-

тройки е спаднала и къщичките се дават сега с 25—50% по-евтино, от-

колкото преди; един котедж, който струваше 3 шил. и 6 пенса на седми-
ца, може да се наеме сега за 2 шилинга и 4 пенса, а понякога и още по-

евтино» (с. 57).

Емиграцията. Фабрикантите бяха, разбира се, против емигрирането

на работниците, тъй като, от една страна,

«в очакване на по-добри времена за памучната промишленост те се

стремяха да задържат на свое разположение средствата, за да ръково-

дят работите на своите фабрики по най-изгоден начин». Освен това

178