Page 60 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

Малтус, когато се опитва, вървейки по този път, да проникне в тайна-

та на принадената стойност и на нейното специфично отношение към

променливата част на капитала. Напротив, нормата на печалбата ка-
то такава показва, че излишъкът се намира в еднакво отношение към

еднакви по величина части на капитала, който от тази гладна точка

изобщо не показва никакви вътрешни разлики освен разликата между

основен и оборотен капитал. Но и тази разлика се разкрива, само за-

щото излишъкът се изчислява по два начина. Именно, първо, като

проста величина: като излишък над производствените разходи. При

тази първа форма на излишъка целият оборотен капитал влиза в
производствените разходи, докато от основния капитал в тях влиза

само износването. По-нататък, второ: като отношение на този стой-

ностен излишък към цялата стойност на авансирания капитал. Тук в

изчислението влиза както стойността на целия основен капитал, така

и стойността на оборотния. И така, оборотният капитал и в двата слу-

чая влиза по един и същи начин, докато основният капитал в единия

случай влиза по друг начин, а в другия — по същия начин, както и
оборотният капитал. Така разликата между оборотния и основния ка-

питал се натрапва тук като единствена разлика.

Следователно излишъкът, ако той, изразявайки се с езика на Хегел,

се отразява обратно от нормата на печалбата в самия себе си, или,

иначе казано, ако излишъкът бъде по-подробно характеризиран чрез

нормата на печалбата, то той се явява като излишък, който капиталът

произвежда свръх своята собствена стойност всяка година или в оп-
ределен период на обръщението.

Ето защо, макар че нормата на печалбата е числено различна от

нормата на принадената стойност, докато принадената стойност и

печалбата са всъщност едно и също нещо и са също числено равни,

все пак печалбата е превърната форма на принадената стойност,
форма, в която нейният произход и тайната на нейното битие са за-

мъглени и заличени. Всъщност печалбата е форма на проява на при-

надената стойност, при това последната може да се извежда от пър-

60