Page 19 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

от време дават еднакво големи печалби, запазва своята сила само за

капитали с еднакъв органичен състав при предпоставка, че оборотни-

те периоди са еднакви. Развитото от нас важи на база, която изобщо
беше досега базата на нашето изследване: че стоките се продават по

техните стойности. От друга страна, няма никакво съмнение, че в

действителност, ако се абстрахираме от несъществените случайни и

взаимно унищожаващи се различия, в различните отрасли на про-

мишлеността не съществува разлика между средните норми на пе-

чалбата, пък и не може да съществува без ликвидирането на цялата

система на капиталистическото, производство. Изглежда следова-
телно, че тук теорията за стойността е несъвместима с действител-

ния процес, несъвместима с фактическите явления на производство-

то и че затова изобщо трябва да се откажем от опита да ги разберем.

От първи отдел на тази книга се вижда, че производствените разходи

са еднакви за продуктите от различни сфери на производство, в про-
извеждането на които са авансирани еднакво големи части от капи-

тала, колкото различен и да е органичният състав на тези капитали. В

производствените разходи разликата между променлив и постоянен

капитал изчезва за капиталиста. За него стоката, за производството

на която той трябва да вложи 100 ф.ст., струва еднакво скъпо, без-

различно дали той трябва да вложи 90 +10 или 10 +90 . При всеки
v
c
c
v
случай стоката му струва 100 ф.ст., нито повече, нито по-малко. Про-
изводствените разходи са едни и същи в различните сфери на произ-

водство при еднакво големи капиталовложения, колкото и да са раз-
лични помежду си произведените стойности и принадените стойнос-

ти. Тази еднаквост на производствените разходи образува базата за

конкуренция на капиталовложенията, чрез която се образува средна-

та печалба.

19