Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

ката във времето на оборота сама по себе си има значение само до-

колкото тя влияе върху масата на принадения труд, която, за дадено

време може да бъде присвоена и реализирана от един и същ капи-
тал. Следователно, щом нееднаквото делене на капитала на оборо-

тен и основен не довежда неизбежно до различие във времето на

оборота, което от своя страна определя неравенство на нормите на

печалбата, то очевидно е, че доколкото такова неравенство същест-

вува, то зависи не от различното делене на капитала на оборотен и

основен самò по себе си, а, напротив, от обстоятелството, че това

делене на капитала е тук само показател на влияещото върху норма-
та на печалбата различие във времето на оборота.

И така, различното делене на постоянния капитал на оборотен и ос-

новен в различните отрасли на промишлеността самò по себе си ня-

ма значение за нормата на печалбата, тъй като решаващо влияние

оказва отношението на променливия капитал към постоянния, като
при това стойността на постоянния капитал, а следователно и негова-

та относителна величина в сравнение с променливия, не се намира в

никаква зависимост от основния или оборотен характер на неговите

съставни части. Съвсем правилно е обаче — и това често довежда до

погрешни изводи, — че там, където е значително развит основният

капитал, това обстоятелство изразява само факта, че производството

се извършва в голям мащаб и следователно, постоянният капитал

силно преобладава над променливия, с други думи, че прилаганата

жива работна сила е незначителна в сравнение с масата на средст-
вата за производство, които тя привежда в движение.

По такъв начин показахме, че в различните отрасли на промишле-

ността господстват нееднакви норми на печалба, съответстващи на

различния органичен състав на капиталите и в известни граници — на

различията във времето на оборота, и че затова дори при равна нор-
ма на принадена стойност законът (в своята обща тенденция), според

който печалбите се отнасят помежду си, както величините на капита-

лите, и следователно еднакво големи капитали в еднакви интервали

18