Page 88 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)
P. 88

на стойностите на елементите, от  които се образува тази съставна

      част  от  тяхната  производствена  цена.  Да  приемем  средния  състав

      80 +20 . Възможно е в действителните капитали, съставени по такъв
          c
                 v
      начин, 80c да е по-голямо или по-малко от стойността на c, на посто-
      янния капитал, тъй като това c включва стоки, чиято производствена

      цена се отклонява от тяхната стойност. Също така 20  може да се от-
                                                                                          v
      клонява от своята стойност, ако в потреблението на работната запла-

      та  влизат  стоки,  чиято  производствена  цена  се  различава  от  стой-

      ността; следователно, работникът, за да купи тази стоки (да ги възс-

      танови), трябва да изразходва повече или по-малко работно време,
      т.е. трябва да вложи повече или по-малко необходим труд, отколкото

      това  би  било  нужно,  ако  производствените  цени  на  необходимите

      средства за живот съвпадаха с техните стойности.



      Тази възможност обаче никак не засяга правилността на положения-

      та, установени за стоките със среден състав. Количеството печалба,

      която се пада на тези стоки, е равно на количеството на съдържаща-

      та се в самите тях принадена стойност. Например в гореприведения
      капитал със състав 80 +20  за определяне на принадената стойност е
                                                v
                                         c
      важно не дали тези числа изразяват действителни стойности или не,
      а в какво отношение те се намират помежду си, именно, че: v =   от


      целия  капитал,  а  c =                 .  Щом  това  е  така,  принадената  стойност,

      произведена от v, е равна, както беше прието по-горе, на средната

      печалба. От друга страна, тъй като принадената стойност е равна на
      средната  печалба,  то  производствената  цена  =  производствените

      разходи + печалбата = k+p = k+n, практически е равна на стойност-

      та на стоката. Т.е. покачването или спадането на работната заплата

      оставя в този случай k+p също така неизменно, както би оставило то

      неизменна стойността на стоката, и предизвиква само съответно об-

      ратно движение — понижение или повишение на страната на нормата

      на печалбата. А именно ако поради покачване или спадане на работ-

      ната заплата би се изменила в дадения случай цената на стоките, то

      нормата на печалба в тези сфери със среден състав би се оказала


                                                           88
   83   84   85   86   87   88   89   90   91   92   93