Page 10 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

…

труд се превръща все по-малка част и затова целият този капитал
всмуква в сравнение със своята величина все по-малко принаден труд,

макар че едновременно с това отношението на незаплатената част от

приложения труд към неговата заплатена част може да нараства. Отно-
сителното намаление на променливия капитал и увеличението на посто-

янния при абсолютното нарастване и на двете части е, както казахме,
само друг израз на нарастващата производителност на труда.

Да приемем, че един капитал от 100 се състои от 80c+20v, последните

са = 20 работника. Нормата на принадената стойност нека бъде 100%,
т.е. работниците да работят половин ден за себе си и половин ден за ка-

питалиста. В друга, по-малко развита страна, капиталът нека бъде =

20c+80v, при което последните са = 80 работника. Но тези работници
трябва да работят ⅔ от работния ден за себе си и само ⅓ от работния

ден те работят за капиталиста. При равни други условия работниците в
първия случай произвеждат стойност 40, във втория 120. Първият капи-

тал произвежда 80c+20v+20m = 120; нормата на печалбата = 20%.
Вторият капитал 20c+80v+40m = 140; нормата на печалбата = 40%.

Следователно във втория случай тя е двойно по-голяма, отколкото в пър-

вия, макар в първия случай нормата на принадена стойност = 100%,
двойно по-голяма, отколкото във втория, където тя е само 50%. Но затова

равният по величина капитал в първия случай присвоява принаден труд

само на 20, а във втория на 80 работници.

Законът за прогресиращото спадане на нормата на печалбата или на от-
носителното намаляване на присвоявания принаден труд в сравнение с

масата на опредметения труд, привеждан в движение от живия труд, съв-

сем не изключва нарастването на абсолютната маса труд, привеждан в
движение и експлоатиран от обществения капитал, а поради това и на-

растването на абсолютната маса на присвоявания от него принаден труд;
също така той не изключва и това, че капиталите, които се намират под

командата на отделни капиталисти, командват една нарастваща маса
труд, а следователно и принаден труд — последното дори когато броят

на намиращите се под тяхна команда работници не расте.

Ако вземем дадено работническо население, например два милиона, и

приемем освен това продължителността и интензивността на средния ра-

10