Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

…

било твърде погрешно да се измерва величината на националната норма
на печалбата по националното равнище на лихвения процент. В тази

лихва е включена цялата печалба и дори нещо повече от печалбата, до-

като в страни с развито капиталистическо производство лихвата състав-
лява само известна част от произведената принадена стойност, респек-

тивно печалба. От друга страна, лихвеният процент в този случай се оп-
ределя предимно от такива отношения (заемите, които лихварите отпу-

щат на аристократите, собствениците на поземлена рента), които нямат
решително нищо общо с печалбата, а, напротив, показват само в каква

степен лихварят присвоява поземлена рента.

В страни, в които капиталистическото производство се намира на раз-

лични стадии на развитие и в които поради това органичният състав на
капитала е различен, нормата на принадена стойност (един от факторите,

които определят нормата на печалбата) в страна, където нормалният ра-

ботен ден е по-къс, може да стои по-високо, отколкото в страна, където
той е по-дълъг.

Първо, ако английският 10-часов работен ден поради своята по-висока
интензивност е равен на австрийския 14-часов работен ден, то при ед-

накво разпределение на работния ден 5 часа принаден труд на англича-
нина могат да представляват на световния пазар стойност по-голяма, от-

колкото 7 часа на австриеца.

А, второ, в Англия принаденият труд може да съставлява по-голяма част

от работния ден, отколкото в Австрия.

Законът за спадането на нормата на печалбата — при което в спадащата

норма на печалбата получава израз същата или дори нарастваща норма
на принадената стойност — означава с други думи следното: ако вземем

някое определено количество среден обществен капитал, например ка-
питал 100, то все по-голяма част от него се състои от средства на труд,

все повече нараства, а все по-малка част от него се състои от жив труд.

Следователно, тъй като съвкупната маса жив труд, прибавяна към сред-
ствата за производство, се намалява в сравнение със стойността на тези

средства за производство, то в сравнение със стойността на целия аван-
сиран капитал се намалява и незаплатеният труд, и онази част от стой-

ността, в която той се изразява. Или: от целия изразходван капитал в жив

9